Какво символизира абитуриентския бал? Завършване на средното образование? Възмъжаването и респективно съзряването на жените? Или пък е една традиция, която се изроди. Защото да си среден в нещо, не е причина да го празнуваш все едно това е еманация на житейските ти постижения. Въпреки, че за повечето участници ще е. Съжалявам! А и това, което виждаме вече не е празник, не е и бал. Кючек е! При това скъп кючек.
Родителите на еднодневните принцове, знаем, ще са финансово напрегнати, а на принцесите още по-напрегнати. Разбира се, никой няма да признае финансовата си несгода, защото живеем в държавата на бедните гъзари. Никой няма да каже – стига, защото какво ще кажат хората?
Колкото по-беден е кварталът, толкова каляските са по-скъпи. Колкото е по-панелен блокът, толкова тоалетът ще е по-шармантен.
Защото родителят затова е родител – да осъществява мечтите на детето си. За него това е каузата на животът му. Родителят се готви за този ден, както самураят за своето ритуално самоубийство. Но родителят не подозира, че мечтите на детето му от десет години се възпитават не от него, а от чалга клиповете. Той е зает да работи за да има пари за осъществяване именно на тези натрапени мечти.
Абитуриентския бал показва на болшинството участници какви никога няма да бъдат
- потънали в разкош, без задължения и отговорности. Този ден е доказателство, че родителите обичат децата си толкова много и толкова сляпо, че са готови да им представят една лъжа, като житейски стандарт. Да ги измамят, че само защото са навъртели години вече са успешни хора и затова трябва да празнуват все едно току що са си купили света. Но дори и това е изкривено. Тъй като никой от празнуващите, пък и от родителите и идея си няма как изглежда един парад на победителите на света, те скалъпват нещо според техните ограничени натрапени фантазии.
Някога този ден може и да е бил празник, на младите хора влизащи в живота, но вече не е. Прилича на пир на пълководци в навечерието на най-голямото им поражение.
И на млади специалисти по разни неща, от които бързо се умира или лесно се влиза в затвора. Да не говорим за спринта на маломерни курви към леглата на въображаемите екзистенцпринцове.
Но всичко това има и хубава страна и това е житейския урок.
Колкото до участниците, те научават с ден закъснение следното:
Когато се напиеш на пръчка, значи че си пиян. Неадекватен. Колкото по-бързо се напиеш, толкова повече не участваш в най-скъпо платения ден в живота ти. Нито запечатваш в главата си светли спомени, нито те интересува какво става около теб. Повръщаш тайно и гледаш да не оплискаш обувките. Също така разбираш, че да пиеш двадесетгодишно уиски от бутилка, не те прави готов за живота. Напротив. Прави те формен идиот. Формен, защото така правят всички, и идиот защото броенето до дванайсет е в компетенцията на детската градина.
Момичетата пък усвояват урока, че да правиш секс в тоалетната на някой ресторант също не е невероятен житейски старт. По-скоро е крах. Объркала си се. Не си кучката на випуска, а курвата. Впоследствие научаваш, че екзистенцпринцовете не си падат по обществените курви. Само така си говорят. И бебе на 19 без баща не е благословия от Бог. Урок е. А уроците на живота са винаги платени и са скъпи.
Пускай музиката…
П.П. Пожелавам на всички, които ще плащат сметката по-ниски лихви и по-сговорчиви колекторски фирми.