Първо: искам да ви зарадвам с новината: „Вкараха Саркози в затвора“, ей така – без повод ви споделям, колкото да си имате за четене.
Второ: по същество.
След като доста дълго време се състезавахте да дрънкате, без да казвате нищо; и само се чудихте как да обидите конкуренцията и да наплашите избирателите, та белким ви изберат за нещо някъде, може ли да обърнете и малко внимание към нещо по-полезно?
Например: да се загрижите за елементарните неща от ежедневието на работодателя ви, по-известен като Българския народ, или, както вие го наричате, „стадото“?
Благодаря за вниманието.
Нека ви разкажа приказката за това как се доят хора. Поуката е: не се раждайте българи.
Има една фирма, като безброй други фирми на тая земя юнашка, която… ще я наречем „Бурсалтом“, която доставя разни неща, като интернет и телевизия на разни доверчиви българи. Хората, които работят в „Бурсалтом“, мога да потвърдя от личен опит, са големи сладури, отзивчиви и готини, готови да ти помогнат с каквото могат. Не знам какво се случва по веригата нагоре обаче и в кое тъмно ъгълче и на чия глава се раждат условията за ползване и комуникация с простия потребител (демек – аз, демек – ти). При промяна в това какво ще гледам, никой не ме пита аз какво мисля по въпроса, просто хоп!—тая и тая телевизия изчезват, сменят ги тая и тая. Ама аз за друго съм платил… Е, случват се такива работи. После сигналът изчезва за N000-ти път. Е, случват се такива работи. А, обезщетение, нещо? Не може, то не зависи от нас… случват се такива работи. Идва обаче краен срок за плащане, и на секундата (айде бе – даже главорезите от енергото ти дават гратисен период!) ти се отрязва достъпът до услугата. Ама, забравил съм, беше неделя, не ви работеха офисите. Ц! Не си познал да се обясняваш, щрак!—и нямаш услуга. То е автоматично, да не си помислиш, че е нещо лично.
Да, сега те ще бъдат сменени на секундата, точно както на секундата те казаха „щрак!“, така и аз казвам „щрак!“, защото те не са единствената фирма на тоя свят, а аз не съм тъп.
Въпросът обаче е друг. Аз съм един потребител и на тях им е през… нали… за мене. Стотици хиляди или милиони – остават и вдигат рамене: „то навсякъде е така!“… И не са много грешни в това мислене, да ви кажа.
Да видим продуктите, които се внасят отвън.
Много, много, много пъти беше доказвано, че има разлика в качеството на продуктите на големи вериги, които се продават в Германия, да речем, Франция, Англия, и тези, които идват до Източна Европа и по-конкретно в България. Ако пиеш разкошен чай в Германия, същата фирма и НА СЪЩАТА ЦЕНА (щото ние нали сме богати като германците) тук ти доставя сметената от пода чаена прах, която има вкус на мръсна вода. С подправките е същото, безалкохолни напитки, сладкиши.
Защо това е така?
Защото, за да стигнат последователно толкова много некачествени пратки до щандовете, за целта трябва да има редица корумпирани чукундури по веригата, които да се престорят, че всичко е наред.
В България винаги е открит сезонът за корупция.
Разни комисии за защита на не-знам-си-кое, проверяващи, органи, от които зависи контролът, всички те са на хранилка. Добре, не те, а някои техни служители. Гнилите ябълки на системата.
Защото на българина, нали знаем, мечтата му е да му плащат, за да не прави нищо. И онези – с пачките, които искат да внасят скъпия боклук, правят точно това – плащат му на Ганьо Бюрократа да не прави буквално нищо и да гледа на другата страна. А, потребителите могат да се гръмнат, ако желаят.
Не знам вие как разбирате патриотизма, но аз го разбирам като грижа за съгражданите ми българи.
Не си спомням нито една партия – от ляво, дясно, горе, долу или по средата, да се е застъпила за повече от три секунди за тоя грохнал сульо – българският потребител, на който 300 пиявици са му бръкнали в джобовете и вадят оттам, каквото докопат. Всеки ден.
Ето това би била добра партийна платформа, а?
Ето това би било патриотично, а не да ми плашите бабичките (мъжките и женските бабички) с джендъри и че щели да махат думата „мама“. Ало, детската градина! Искам да сте ефективни в работата си, а не само в разказването на приказки за бавни в главата пораснали деца.
Две думи за банките: нормално ли е лихвите по кредитите ни да са нечувани и невиждани в цяла Европа и да се конкурират само с дрането на кожи в Третия свят? А лихвите, които банките ни плащат, да са повод за вицове? Кой от вас залага предизборно, че следизборно няма да има промяна?
Топлофикация?
Енергоразпределителните?
Мога да изреждам още, ама ми е неудобно вече, някоя пиявица може да се почувства засегната, че съм я пропуснал.
Докато се пулим в телевизора: кой политически клоун ще извади по-смешен компромат, ни се затяга гайката (или нещо, което се римува с това).
Имаше разни ентусиасти, дето предизборно, преди години, обещаваха битки с монополите. Е, монополите още са си тук. Познайте кой го няма.
Ето какво ще е една силна платформа (подсказвам за кого биха гласували хората, ако не се усещате!) – да подобрите качеството на живот на тоя вечен „дарител“ – българският потребител. Ние винаги „даряваме“ – на монополистите, на бордове, на директори, на мениджърски колективи, на фирми – български и чужди, колко яхти и вили, и коли купихме, на колко секретарки платихме разходките до Малдивите.
Платформа… подобрете качеството на услугите и регулирайте апетитите на ненаялите се, подобрете качеството на живот на потребителя, който с пот на челото ги изкарва тия (и без това не много) пари. Реформа в контролните органи и превръщането им от Спяща красавица в действащи чудовища.
Писна ми да ме плашат с измислени врагове от опорките – бежанците, малцинствата и не знам какво още, докато чистичките и беличките са ми бръкнали до лактите в джоба. И докато плямпате за „закрила на традиционните ценности“, традиционно някой ми се подиграва с поредния тъп договор, пълен с абсурдни общи правила, като за роби от 19 век. Моите „традиционни ценности“ са да не се еб@в@т с мене! Държа да ми ги защитите.