Тезата за ваксината като спасение влиза в едно изключително недоверчиво и разколебано обществено мнение, което цяла година е облъчвано от най-различни теории – от конспиративни теории, до теории, които всяват страх и ужас от бъдещето, които разширяват рисковото общество до неимоверни размери. Този коментар направи пред БНР социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“.
Ваксините се появяват в тази изключително лабилна обществена атмосфера, изтъкна тя.
"Здравните власти трябва да се дават много добре сметка, че темата за ваксините не се свежда до определен акт – да отидеш да ти поставят ваксина, а се разполага в определени страхове и преживявания на хората", посочи Димитрова.
„Тук беше изпуснат един много важен момент – да бъде ясно, разбираемо, широкомащабно обяснено какво е действието на ваксината и да бъде обяснено по един грижлив начин към хората. Не да им се вменява вина за това. С разбиране към страховете, с разбиране към колебанията. Трябваше да се отговори на тези колебания, а не да се действа по начин, който е повече или по-малко безпрекословен", обясни още тя.
По думите й данните да „Алфа рисърч“ сочат, че десетте процента, които са готови незабавно да се ваксинират, всъщност се отнасят към близо половин милион души. Димитрова предупреди, че ако кампанията не се разгърне като добре организирано и убедително, дори сред тези хора могат да се появят разколебани или невярващи на институциите.
А как пандемията ще се отрази на вота?
"На избирателната активност може да повлияе както епидемиологичната обстановка, така и внушението за предрешени избори", подчерта Боряна Димитрова и добави, че цялата тази несигурност може да доведе до по-ниска избирателна активност.
"Към момента повечето социологически проучвания показват фрагментиран парламент с 5-7 партии на фона на около 3 милиона гласоподаватели - този сценарий е с 60% шанс да се случи. При рязък спад на избирателната активност до 2 милиона, 2 300 000 – 2 400 000 души е по-малка вероятността това да се случи", прогнозира социологът.
„Това автоматически води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати – ГЕРБ, БСП, ДПС. Възможно е при такъв сценарий някои от по-малките партии да изпаднат от парламента и да видим парламент с малко партии и независимо, че няма да е толкова фрагментиран, също със сериозни трудности за съставянето на правителство. Нито една партия може да се окаже недостатъчно силна, за да състави правителство, но не и достатъчно слаба, за да бъде елиминирана. Как в тази ситуация се съставя правителство е големият въпрос.“
Най-малко вероятният сценарий е този за срив на избирателната активност и ръст на протестния вот.