В началото на февруари новинарски сайт разпространи фалшиви новини в публикация, в която се казва, че 44-годишна учителка от Разград е починала в местна болница 16 минути след като е била имунизирана срещу коронавирус. И през април 2020 г. хакери изпратиха фалшиви новини от името на Министерството на здравеопазването. Фалшивите новини и дезинформацията в областта на здравеопазването коментира пред БНР Петър Галев, оперативен директор на професионалната дигитална платформа за комуникация в медицината и здравеопазването CredoWeb.
Необходима ли е определена регулация
"Определено се засилиха случаите, при които се разпространява фалшива, неверна, недостоверна или най-опасната – полувярна информация. По-голямата тема е парадоксът между огромния достъп до информация в днешно време и това, че хората, знаейки за този лесен достъп, практически не ползват достоверната информация. Някак си по-лесно се консумира смляната жълта, жълто-кафява информация, която ни залива. Това, че сега не се налага да ходим до библиотеката, не ни направи по-умни. И затова място си намират всякакви фалшиви новини", посочи той.
Имат вина и институциите
"На мястото на липсваща научна и институционална информация винаги се появява ерзац информацията. Естествено е всички да търсим обяснения на това, което се случва със света", казва Галев.
Фалшивите новини в здравеопазването – доста по-сериозен проблем
"Вече така се развиха медицината и науката като цяло, че се изисква едно минимално базово ниво от познания, за да можеш сам да се ориентираш в говореното. Например понятието "ваксини" – RNK ваксини, векторни ваксини – са неразбираеми за огромна част от хората. И когато в интернет намериш някакво лесно обяснение, може би то ти се струва достоверно. Изключително голяма е вредата от разпространяваните, бих казал, щуротии по широките сайтове основно. Все пак в електронните медии водещият застава с името и лицето си и някак си не е прието да говори абсолютно неверни истории. Докато в едни анонимни пространства в интернет това е широко разпространено. Всеки трябва да положи лични усилия да се запознае от достоверни източници и да има една минимум информация за биологичните процеси, които се коментират в момента, за да може сам да отсява" , обяснява компютърният експерт.
Петър Галев напомни, че в медицината информацията се събира и натрупва с десетилетия, за да е основана тя на доказателства и на огромни масиви от наблюдения. Той подчерта, че най-сериозните учени трудно могат да направят заключения на базата само на 1 година от пандемичната криза.