Тома Белев е председател на Асоциацията на парковете, дългогодишен директор на НП "Витоша", лесовъд, експерт по опазване на горите. Разговарям с него по повод на една успешна гражданска инициатива в защита на горите в България, в който той бе един от най-ревностните защитници и организатори. След направената подписка от гражданите, вчера парламентарната комисия по земеделие в НС отхвърли с мнозинство предложението, което бе направено от народния избраник Александър Сабанов от ВМРО и така бяха спасени много декари гори от сеч. Това е само един пример затова, че гражданите могат да отстояват справедливи каузи, които са в полза на всички хора и на природата.
Можем съвсем уверено да твърдим, че граждани, природозащитници и еколюбители успяха да спасят от изсичане много гори. 997 са събраните становища от граждани и различни природозащитни и лесовъдски организации. Предложението за промяна в Закона за пчеларството практически обезсмисляше и лесовъдската наука, защото изключваше възможността да се включват колегите при вземането на решения за сеч. А
всеки един кмет сутрин, обед и вечер щеше да може да разрешава да се секат по 1 дка гори.
В момента в България има към 3 800 000 хектара гори, от които териториално-устройствено 90 на сто се намират в горските местности, а 10% са останали в земеделски терени, поради различни причини. Тези 10 на сто са близо 370 хектара и са дървета по синори, покрай ниви, пасища и др., които се стопанисват по Закона за селскостопанското имущество, останал от соцвремената и леко коригиран през 1995 г.. Това е един остарял норматив, който допускаше кметовете на малките селища да разрешават отсичането до 5 дървета по-места, а за повече да се търси позволението на кмета на общината. Това щеше да позволи да се секат огромно количество на дървета, включително цели гори. Мога да цитирам един случай от природен парк Странджа, където 400 хектара пасища и ливади бяха дадени под аренда, но върху тях имаше гори и наемателите ги изсякоха и изнесоха към 5000 кубически метра дървесина от тях. Това
увреди ландшафта, Странджа загуби, защото тези дървета бяха полезни за местните хора,
даваха сянка за животните им и те ги пазеха. Има много такива примери, в някои общини 99 на сто от горите са в земеделските земи и кметовете на селата и общините се разпореждат с тях. ВМРО предложи да се премахне възможността кметовете на общините да се разпореждат, а само тези на селата и те да разрешават да се използва само до 1 дка гора. Според нас обаче това щеше да задълбочи още повече проблема, а не да го реши. Не беше уточнено по 1 дка на час ли, на година ли, на колко време да се сече. Или пък кметът по цял ден да разрешава на определена от него фирма да сече и така да съсипе над 100 хектара.
Проблемът може да се реши като на първо място голяма част от
горите в земеделските площи трябва да си влязат в горските територии и да се стопанисват като такива.
Това може да стане по два начина. Има ред по закона за горите и по Закона за устройство на територията /ЗУТ/ - когато се правят Общите устройствени планове, тогава да се определят площите като горски. Така ще могат да се управляват по свой собствен, специален закон. Единичните дървета в земеделските площи пък се опазват и по линията на опазването на ландшафта и развитието на туризма, както и мрежата Натура 2000. Никой не може да си представи смърчовете покрай ливадите в Родопите да речем и т.н.
В страната ни има много горски специалисти,
които са профилирани в това да преценяват кое дърво трябва да се отсече. Затова нека оставим кметовете на малки и по-големи населени места да разписват отсичането само на дървета, които са за земеделски цели - круши, ябълки, черници, орехи и др..Всички останали дървесни видове да се секат само след позволение на професионалист. Така ще се доказва ясно и категорично къде се сече законно, и къде не. Добре е кметовете да не се занимават с неща, от които не разбират. Защото изборните длъжности, колкото и да ги уважаваме, не са свързани с някои специфики на лесовъдството и това крие опасности за горите и отделните дървета.