Над 3500 столичани с подписите си, патриотични организации и общественици вече четвърта година се борят срещу тежката чиновническа бюрокрация и безхаберие, за да могат да върнат предишното име на 36-то СУ в София "Максим Горки". Преди комунистическия режим у нас то е носело името на големия български патриот и родолюбец, героят от националните войни ген. Иван Колев.
През 2017 г. гражданите алармираха всички институции за смяната на името на училището, което продължава да се именува на съветския писател Максим Горки. Както казва народът - съветниците си накривиха капата и показаха, че нямат грам историческо познание и съответна памет. Общинските избраници, сред които мнозинството са от ГЕРБ, така и не постигнаха консенсус за смяната. Защо изпращаме във властта хора, които не ценят паметта на нашите родни герои, а са готови да полегнат пред всяка чужда велика сила - това е една дълга, много дълга и тъжна тема. За коментар по конкретния важен обществен въпрос за смяната на името на 36-то СУ от "Максим Горки" на "Генерал Иван Колев" потърсих един от инициаторите - академик Георги Марков.
"Най-напред искам да припомня малко за личността на ген. Иван Колев, който цели близо 45 години беше в немилост по време на тоталитаризма у нас. Той е генерал-лейтенант, наричали са го "Бащата на българската конница". Роден е в бесарабското село Бановка. Участвал е в множество битки в прослава на България и в три войни - Сръбско-българската, Балканските войни и първата световна война. Днес ние, от инициативния комитет за смяна на името на 36-то СУ
настояваме за корекция на една историческа несправедливост,
тъй като преди режима, до 1952 година това софийско школо е носело името на генерала, а по комунистическо са го сменили.
Лично аз съм щастлив, че успяхме да вдигнем паметник в Добрич на този заслужил герой за неговата 100-годишнина. А беше в немилост, защото е разгромил казаците в Добруджа. Като правихме паметника, аз много настоявах да се изпише върху него паметното обръщение на ген.Колев към войниците:
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“
Днес аз пък ще попитам - какво общо има с нашата история съветския писател Максим Горки?
Да оставим на страна, че сигурно в България много училища носят неговото име по неясни причини. Няма да навлизам в исторически подробности затова, че този писател одобрява репресиите в собствената си страна сред 1917 година. Но настоявам да се върне историческата справедливост и 36-то СУ в столицата да носи името на големия бесарабски българин ген. Иван Колев, който дава живота си за България, та той 3 месеца не е слизал от коня си. После тежко се разболява и умира във Виена.
Истината е, че Руските войски идват да помогнат на румънските окупатори в Добруджа, които се гаврят с българското население. Ние тази огромна тема след Първата световна война хептен я забравяме. Ген. Колев е един родолюбец, български военен, който е за каузата за обединяването на всички българи под един флаг.
На нашите политици искам да кажа, че е крайно време да спрат да си играят на "фили" и "фоби".
Това още повече разделя и без това разделеният български народ.
В София още от времето на кмета Стефан Софиянски поставяме въпроса за смяната на името на това училище. Не е нормално да оставят този въпрос в ръцете на учителите и общинските съветници, които също си играят на "фили" и "фоби". Аз съм бил неведнъж в общината, но сега вече е трудно да се пробива там без разправии и усложнения. Смятам, че е крайно време политиците да оставят историята на историците, а не да се месят и да дават некомпетентни оценки. Също така, да престанат с тази криворазбрана политическа коректност, която толкова много прилича на идеологическата коректност от съвсем близкото ни минало. Историята трябва да е такава, каквато е. В нея герои като ген. Иван Колев трябва да заемат своето място."
Трябва. И не е нужно, напротив дори е лицемерно, да леем сълзи на чужди гробища, както се казва, а да не умеем да заплачем за нашите герои, за нашите хора, права и свободи.