Докато гледам новото „настроение“ на тълпата, ми хрумват няколко бизнес идеи. Какво…? Кое настроение ли, питате? Това, което показва пак „гениалността“ на родния интернет съдник.
Ето това „настроение на гениалността“ или „наклон на гениалността“, ако щете. Появиха се и редовно се появяват някакви хора, които говорят положително за ваксината, рекламират ползите от нея, говорят, че ако искаме да се върнем към нормалното, трябва да има критична маса от ваксинирани.
Критичната маса обаче шумно дъвче дъвка и вика: „А-а-а, ц! Тия искат да ме използват за опитна мишка, не са познали! Я първо ВИЕ се ваксинирайте, като толкова знаете бе! Я си я бийте първо вие бе, мишоци!“
Хубаво.
Появява се някоя известна личност, слага си ваксината, за да повлече крак, както се казва, да даде личен пример и…
… какво следва?
Следва това, че тълпата помѝсли, помѝсли малко, джвакне с дъвката и каже: „Ей чш! Кви сте пà вие, че предредихте хората да си биете ваксините бе! Толко ли пà сте важни! Колко хора предредихте, а?“
Няма угодия на някой, който се забавлява с това да бъде недоволен. À е станал доволен, à си е загубил тръпката в живота. Разбирам.
Сега, извинявам се, че не знам коя е Гери Дончева, но изглежда е известна. Та, Гери Дончева се е ваксинирала, не защото е известна, а защото е PR в болница. А понеже е известна пък, ни го споделя, та да даде личен пример. И…
… и последва гореспоменатият сценарий.
Има различни подходи към всяка гледна точка. Аз, например, имам приятели, които не искат да се ваксинират и няма да се ваксинират още дълго време, вероятно и никога. Но с гордост мога да заявя, че нито един от тия мои приятели не вряка по онези, които ще се ваксинират, както и не мрънка: „я, първо ти се ваксинирай!“ или „ти що се ваксинира преди другите!“
Както, казах – въпрос на подход.
Но, понеже започнах текста, споменавайки бизнес идеи, мисля, че е време да ги споделя. На фона на ширещата се „гениалност“, мисля, че като един същински Доналдтръмпер на родна почва, мога да пожъна много на тая „благоприятна почва“. Само да подходя правилно.
Нàчи – първа идея: намирам някой кмет
или някое друго такова, вечно гладно, в средния политически мениджмънт и го оферирам: ти се правиш, че си организатор, щото на кметовете явно им се разминава само с глоба, аз плащам и глобата, и малко отгоре – за тебе, какво ще кажеш? След като за едно мъжко хоро насред пандемия налагат глоба на кмет от 1000 лв…
Колко хора са се събрали на едно място, какъв купон, песни, танци, алкохол, всичко. И накрая – като теглиш чертата – плащаш си едни 1000 лв. и си готов. Да си седят вкъщи балъците и да пазят рисковите групи и сънародниците, и икономиката, и всичко, аз ще дам една „глоба“ от 1000 лв., някой кмет (че е по-солиден, така – пò с връзки, дет се вика) ще ми бъде „лице“ на купона и сме готови. Слагам „вход“ от по 10-15 лв. и почвам да събирам купонджии. Ядене, пиене, всичко ще си се плаща отделно, на цени „по 3“ – и без това всички са зажаднели сега за социален живот и да хапнат и да пийнат, ще се навият и 20 лв. да им кажа да ми платят. Купон! Ето ви 1000 лв. „тарифа“ ли „глоба“ ли – както искате там си я пишете, аз разликата си я прибирам в джоба, плащам и на кмета „разноските“. И ето ме – с едни пари напред!
Другата ми бизнес идея е да си сменя името официално на Тодор Живков и да вляза в политиката. Разбрахте откъде ще ми е и първоначалният капитал вече. Политиката в България е най-добрият бизнес, само ти трябва подход. А с тая „почва“, дето я имаме – само идеи да имаш.
Има и някои „реформи“, които започвам отсега да обмислям и ми се струва, че ще са сполучливи.
Например: за какво са ни закони и институции, като имаме Фейсбук мъдреци и съдници? Ще се допитваме до тях за всичко. Всеки престъпник ще го показваме по Фейсбук и да се моли да има повече приятели там, щото иначе… За всичко ще ги питаме Фейсбук мъдреците и съдниците, даже и смъртното наказание за крадците на дребно, журналистите, кафявите и черните хора, гейовете, психично болните, недъгавите… сещате се – зигха… така де… Разпускаме институциите, не ни трябват и писани закони, защото само пречат – особено, когато има някой „наш човек“, на който трябва да му се размине.
Нататък:
За какво са ни лекари, като имаме църква и попове?
За какво са ни лекарства и ваксини, като имаме ракия?
За какво са ни фитнес-зали, като имаме мотики и ниви?
За какво са ви мерцедесите, като има лади и москвичи? Така де – то, в крайна сметка, мерцедесът е като ладата и москвича, но без „лиготиите“.
И накрая: за какво са ни паспорти, като от километри ни личи, че сме българи?