Уважаеми дами и господа протестиращи, май ви измамиха? Пак. А с вас бяха подхлъзнати и всички други, протестирали, непротестирали—наред. Не мога да кажа, че съм изненадан, но също не мога и да кажа, че това неприятно чувство е нещо, с което се свиква. Не е.
…
- Ами оказаха се прави хората, дето казваха, че…
- Абе, не ме занимавай с тия бе! Празници са сега, за тях ли да мисля!
…
И ето така, улисани в празници, хората ще пропуснат да обърнат внимание на още една типична каскада на политическия ни хоризонт. Ще махнат с ръка и ще кажат: „тука е така…“
Честна дума, бях решил до края на годината… ето, остават няколко дни само… да не се занимавам с нищо политическо и родно. Имах си прекрасни планове за какво друго да пиша, но…
Е, поне беше очаквано.
Не смятам да си навивам нервите, затова ще оставя събитията сами за себе си да свършат моята работа: да обрисуват коментара сами.
Ето ви малко вътрешна информация, която, за мои едновременно щастие и нещастие, стигна и до мен:
Когато едни от основните инициатори на летните протести казват, че напрежението назрява и трябва да се използва, от „Отровното трио“ вадят по-силната озвучителна техника, надвикват всички и ги призовават да започнат разходките из София, така де… протестните шествия. Другите казват: „Не, това е разхищение на социалната енергия! Сега, сега трябва да стоим на едно място и да използваме енергията на тълпата, барута на емоциите, не да се разхождаме!“ „Триото“, въпреки всичко, започва разходката… шествието. Резултат: тълпата се разпокъсва, по време на разходките емоциите се охлаждат, хората се навикат едно хубаво, изморят се, мине им меракът, разтоварят се, па се приберат по къщите. Като теглиш чертата: повикали са по улиците, резултат – 0,0%.
На следващия ден – пак.
Когато започнаха протестите, МаиМанолови, РуменРадевци, Корнелии, кой ли не още – налазиха и решиха да си пишат точки за пред хората, като протестиращи. Мнозина викнаха: „Не ви щеме и ВАС! Махайте се!“ „Отровното трио“ извадиха по-силната озвучителна техника и заглушиха тези хора. Автоматично се разделиха хората в беге на: „за правителството“ и (не „срещу правителството“, ами) и „за президента“. Пред президентството имаше хора, които се опитаха да викат, че НЕ СА за президента. Имаше сблъсъци между протестиращите тогава. Натириха ги.
По палатковите лагери се пееха партизански песни и се вееха руски знамена. Хора от протестиращите се обявиха срещу това, казаха, че не искат кремълски подлоги между тях. Стана конфронтация, имаше и спречквания. Някъде в цялата картинка по това време се появи и настани все по-солидно фигурата Мая Манолова. Помните я, надявам се, отпреди да стане омбудсман – кадър на БСП, с потник „Шанс за Орешарски“, с лафчета в ефира на Нова ТВ: „Ако това ще ви успокои, аз предложих Делян Пеевски за председател на Държавната агенция „Национална сигурност“; както и: „Нямам колебание да кажа нещо, което всички знаят. Всички знаем по какъв начин са стимулирани протестите. Безспорен факт е, че се плаща. Мога да дам десетки примери за това как се организират участниците в протестите“.
През 2020 г. Манолова пък беше пръв протестър. Въпрос на вятър е вероятно, и откъде духа, за да се знае протестите платени ли са или не. Тези – тя участва в тях, значи не са платени.
Предишните бяха срещу нейните хора и нея – значи бяха платени. Толкова е просто.
Манолова е и човекът, внесъл поправката „Ванко 1“. С нея се намалиха присъдите за склоняване към проституция и известният рапър Ванко 1 (Иван Петров Главчев) беше пуснат от ареста.
Днес Манолова пък бори мафията. Или поне изявява желание да го прави.
През лятото адвокат Кишкова публикува в профила си във Фейсбук един от професионалните „трикове“ на иначе моралния адвокат Хаджигенов (този същият от „Отровното трио“, което се бори за законност).
Ето я историята: докато един ден ходи с тениска, на която под надписа „Мазерати“ е залепил #ОСТАВКА и се бори с несправедливостта и „номерата“ във властта, то друг ден Хаджигенов отива в съда, където е работното му място, където си вади прехраната, и прави следния номер: отказва да си сложи маска и започва да протака делото срещу клиента си.
Съдът постановява, че не може да се води заседание, ако той е без маска и той отказва да я сложи. Доста семпъл трик, според мен. Така показва знаете кой пръст на съда, за да помогне на клиента си, след което излиза на улицата и отива да се „бори“ за честност, справедливост, законност…
Снимка: „Фейсбук“ Николай Хаджигенов
Ето какво пише адвокат Кишкова в профила си във Facebook:
„За това ли се борим – за подигравка с правилата, със съда, с гражданите, които търсят защита на правата си? За беззаконие ли се борим, че това дето си го има ни е малко? За спекулативен начин да се избягва заслужена наказателна присъда (каквато и да е тя!) ли се борим?“
Снимка „Фейсбук“ адв. Кишкова
Сигурен съм, че някой добър сценарист може да измисли начин да изкара така, че да повярваме на това как професионалните номерца в съда няма да се проявяват и в политическата му реализация. Но не съм сигурен, че има нужда от такъв сценарист, при положение, че българският народ има политическа памет на златна рибка и случилото се през лятото, все едно се е случило през девети век.
Днес Хаджигенов заявява (след паметното подписване с Манолова), че „на кафяви медии не отговаря“. Което, ако питате мен, е чудесен принцип. Но се чудя как въобще си говори с партньора си Бабикян тогава, който е собственик на онзи сайт, на който упорито отказвам да му напиша името, и който е христоматиен пример за жълто-кафяво в медиите.