Доц.д-р Анна Ганева е директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания / ИБЕИ/ към БАН. Тя е участвала в екипа, подготвящ последният план за управление на Национален парк "Рила", който обаче още не е приет от Министерския съвет и се работи по стар регламент. Потърсих я за коментар на скандалната тема от почивните дни затова засиленият поток на туристи ли съсипва красивата ни природа в района на Седемте рилски езера и това ли е причината за наченките на заблатяване на естествените водоеми. Също така я помолих за належащи експертни препоръки към управлението - кои са неотложните първи мерки за опазването на природата край езерата, какви регламенти се прилагат в други държави, които стопанисват световно забележителни природни дадености.
Винаги когато има засилен човешки натиск върху някаква територия, в случая Национален парк "Рила" и то във високата част на планината, се очакват промени в местообитанията, растенията, животните. Присъствието на човека променя средата. В случая става въпрос за масово посещение на една красива местност, в последните години лифтът обуслови още повече хора да се качват горе. Дори самото преминаване на туристите по пътеките влияе по конкретен начин - започват ерозионни процеси, отмиване на почвата и свличането й към езерата. От друга страна негативно влияние има и човешкото безхаберие - въпреки забраните всички сме виждали хора, които мърсят, които се къпят в езерата. Когато има толкова много хора, промяната на естествената среда е съвсем нормален процес.
Навсякъде по света в националните паркове има режими за посещения,
правила за поведение и т.н. Крайно време е да се въведе строг регламент и у нас затова колко хора могат да се качват в планината на ден, в кои периоди от време, да се ограничават посещенията в определени периоди, за да може планината да си почива от хората. Всички трябва да си даваме ясна сметка, че планината не е градски парк. Във възвишението има ценно биоразнообразие и за да му се радваме, трябва да го пазиме. Според мен решението на проблема е да се регулира броят на хората, които се допускат до масива и много строго спазване на правила - колко време да стоят там и т.н. Това би дало добри резултати занапред.
Когато говорим за заблатяване на езера
не само Рилските, а и Власинските например, както и различни промени в натурата, трябва да отчитаме и много други фактори, освен човешкото присъствие. Има си и естествени процеси като наример заблатяването на езерата. Те са свързани с температурата, с растителни естествени промени в езерата и т.н. Но във всички случаи човешкото присъствие спомага за ускоряването на тези процеси.
На територията на НП "Рила" не трябва да има коли
доколкото разбрах дори има заповед на екоминистъра за ограничаване на достъпа на коли и други превозни средства, извозващи туристи до границите на парка. Те могат да се движат само по установените пътища до границата на природния парк. Колкото по-малко техника влиза в планината, толкова по-добре. Тя безпокои животните, освен че съсипва растителността.
Първа и незабавна стъпка от страна на управата, е да се регламентира броя на хората,
които в определено време да могат да пребивават в НП "Рила". Това е нужно да се съгласува с управлението на парка, на лифта, с екоминистерството и т.н. Важно е да се направи сериозно проучване по колко хора влизат в планината на ден, какво е натоварването и т.н. Тези данни трябва да се съберат от дирекцията на парка. Сигурна съм, че ако се намали малко човешката преса - да не се струпват хиляди хора на ден горе, това ще е първа стъпка към разумното опазване на планината.
Навсякъде по света има регулация в посещенията на красиви природни дадености. Всички, които гледат световните предавания за природата, могат да видят какви са правилата на природните паркове. Моя позната наскоро се върна от сафари в един резерват в Африка, Кения и разказа, че 4-5 месеца предварително се правят заявки и планове кой ден по колко хора ще бъдат допуснати там. Туристите са придружавани от рейнджърите и имат право да присъстват само определено време на територията на парка. Групата на моята позната закъсняла с 15 минути и всички са били глобени с по 200 долара затова. Навсякъде има строги порядки и ние, когато отиваме в чужбина, ги приемаме. Но в България не спазваме правила, не сме отговорни към заобикалящата ни красива природа в родината ни.