Военен лекар не може да бъде всеки - само този, който го желае и е готов да живее малко извън общоприетите рамки. Това смята старши лейтенант д-р Адриана Камбурова.
Тя пояснява, че животът на военния лекар е свързан понякога с повече пътуване, с работа извън клиниката, работа на терен, работа извън страната по време на мисии.
"Адаптивността е много важна. И да можем да работим извън зоната си на комфорт", отбеляза пред БНР д-р Камбурова.
28-годишната ревматоложка е на първа линия в борбата с коронавируса в Инфекциозната клиника на Военномедицинската академия и вече има зад гърба си една военна мисия в Мали.
"Решението да стана военен лекар не беше спонтанно. Първо завърших медицина в МУ - София, после прецених, че армията ще ми даде шанс да се развия в тази част от медицината, която желая – ревматологията. Военната медицина е предизвикателство и е много по-различна", разказа още младата докторка.