Като дойде лято и в много български селца и градове настъпва буквално суша - вода няма с дни и седмици в цели райони. Както е известно красивата ни страна не е сред световните безводни райони, но поради системни и дългогодишни грешни управленски решения, прехвърляне на отговорностите от екоминистерството към МРРБ и обратно, бездействие на властите от над три десетилетия, българите ходят жадни по вода и плащат скъпо, съобразна доходите си, за тази услуга.
Жителите на едно село край Павликени - Караисен излязоха на протест и обещаха да затворят някой главен път, ако безводието, гарантирано им от чиновническо безхаберие, продължава там, стана ясно от репортаж на бтв. Подобна е ситуацията и в Сливенското село Чинтулово, в дузина села във Врачанско, в Шуменско, в Пернишко, Търговище, Ловеч, Монтанско и къде ли още не. Там по 12 часа, а понякога и по цели дни няма никаква вода, а като дойде, тече не златната, а калната. В места с нарушено водоснабдяване живеят 116 951 души, показват актуалните данни към края на предходната година.
На воден режим са жители на 5 града (83 037 засегнати) и 99 села (33 914 засегнати жители).
Управляващите над три десетилетия подценяват тежката проблематична ситуация във "ВиК" отрасъла. Разчита се на това, че операторите сами ще се спасяват с парите, които гражданите плащат за услугата. В някои от големите градове бяха вложени средства в изграждането на пречиствателни станции.
"Ви К" бяха оставени от държавата на самотек, сами да се справят
с подмяната на остарялата, амортизирана, на места дори разнебитена до основи мрежа - както на водопроводите, така и на каналите. Управите им се оправдават, че парите, които ние, простосмъртните ползватели плащаме през цената на водата, им стигат само за да си покриват оперативните разходи. Това с думи прости означава, че имат средства само за заплатите там и за отстраняване на аварии. Те пък са твърде чести, тъй като твърде малко от старите инсталации бяха сменени с нови. Цялата мрежа, за да бъде сменена, са необходими близо 3 милиарда лева, са пресметнали експертите в бранша. За течовете и прахосването на близо 60 на сто от питейната вода, отдавна е ясно.
Не е ясно обаче защо правителствата в България си презират гражданите,
и от нито едно досега не са оценили важността на иначе живителната течност - водата и възможността тя стига по един цивилизован и удобен начин до хората, които така и така си плащат скъпо и прескъпо за нея. Тъй като инфраструктурата в този отрасъл е под земята, изглежда и управниците на държавата досега са смятали, че като не се вижда, не е наложително да се сменя и ремонтира. Ако стигнат парите затова- може, ама не е наложително - това е трийсетгодишното порочно мислене на всеки овластен от правителствата началник в сектора. Затова жадните потребители днес признават масовата управленска немощ на серия от разноцветни ръководители в ресора през годините.
Безпрецедентната криза с водата в Перник докара 1 милиард лева за "В и К" сектора
Толкова пари заетите в тази област твърдят, че никога не са им били предоставяни за мащабни подмени и ремонти. Големите едноименни дружества след всичките административни промени, са собственост на държавата, съвсем малко са общинските, а концесията в София е уникална по рода си. За да се вземат пари от ЕС се изисква един оператор да покрива нуждите на една област. Цялата инфраструктура обаче е собственост на общините. Поради това се наложи да се създаде Асоциация на общините, които подписват договори с "В и К" операторите, обединени в холдинг със същото име. Тази сложна схема, направена на принципа защо да е просто като може да е сложно, хептен обърка хората. Те не знаят към кого да се обръщат при аварии, а от всички изброени тук структури ги разиграват като маймуни, обяснявайки им че те не носели отговорност и препращайки ги от гише на гише и от ведомство във ведомство.
25 на сто от населението в България няма канализации
има и големи градове без пречиствателни станции. В т.ч. е и София - Южната дъга и част от Банкя. Отговорност затова носят, разбира се, правителствата на България, които обричат своето население на безводие, на лошокачествени услуги, за които плащат скъпо, спрямо доходите си. Има ли например рационално обяснение за непремерени и необосновани разходи за партийните субсидии, за строежите на други недотам важни съоръжения, в сравнение с такива за водата и каналите?! Преди време бившият премиер Иван Костов отбеляза, че водата е проблем на националната сигурност, тъй като от липсата ѝ страдат хората, екосистемата и индустрията. И е точно така.