На първото си заседание след ограничителните мерки, наложени във връзка с разпространението на COVID-19, Съветът за работа с българите в чужбина към вицепрезидента обсъди актуални проблеми на българските общности в историческите диаспори. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
В съвета участват представители на изпълнителната и законодателната власт, водещи учени, политолози, университетски преподаватели, журналисти и общественици.
На заседанието доц. д-р Спас Ташев представи първи том на изследването си „Българските общности в Западните Балкани. Политически процеси и етнодемографски последици (1913-2019)“, посветен на Албания. След официалното признаване на българското малцинство в Албания, това е първото съвременно и толкова подробно проследяване на демографските процеси сред българската общност.
Авторът представя различни статистически справки и изследва етнодемографските процеси в повече от 30 селища в Албания, в които живее компактно българско население, чийто майчин език е архаичен български диалект. В книгата доц. Ташев разработва и предложения за политиката на България за съхранение на българската общност в Албания.
През октомври тази година в Албания предстои национално преброяване и съществува реален риск хората, които се самоопределят като българи, да не се посочат официално като такива. В тази връзка пристигат редица тревожни сигнали. След много усилия през 2017 г. българското малцинство в Албания получи своя официален статут, но оттогава като че ли липсва достатъчно активност от страна на българската държава и на българските дружества там.
Тема на заседанието беше и административно-териториалната реформа в Украйна. Общо бе мнението, че за запазването целостта на Болградския район България трябва да заложи на политиката на преговори и на конкретните стъпки, а не на емоциите. Подчертана бе необходимостта не само от съхраняване на българската идентичност в този район, но и от инвестиции за развитието му.
На заседанието беше обсъдена и книгата „За официалния език на Република Северна Македония“, издадена от Българската академия на науките. В авторския ѝ колектив са и членове на Съвета за работа с българите в чужбина към вицепрезидента. Изданието предизвика доста крайни реакции и беше предмет на обсъждане в различни научни и политически среди извън България.