Истеричното поведение на пет отчаяни или пък ловко използвани от незрели политици медицински сестри, ошашави държавата за часове наред. Проблеми в отделните трудови съсловия в цялата страна има. Но това не означава, че те ще бъдат решени с висене по первазите. Иначе вероятно най-голямо основание да виснат там имат от частния сектор, които осигуряват парите в хазната за прехранващите се на държавните и общинските ясли.
Неясна е засега легитимността на петта сестри,
които създадоха шум около себе си като за 500 000, защото и медии и медици се чудят кого представляват те и чии интереси дефакто защитават. Повечето им посестрими се дистанцираха от поведението и действията им. Това направиха и от колегията на БЛС, както и столичното подразделение на съсловната организация.
„Призоваваме премиера Бойко Борисов и правителството да не се поддават на шантаж и натиск от 5 медицински сестри с неясна принадлежност и легитимност, за налагане на реформи в здравеопазването, които нямат реална икономическа и структурна обоснованост, а само политически характер. В противен случай ние, българските лекари ще реагираме и ще направим контрапротест в защита на нашите авторитет, съсловие и система на здравеопазване“, се казва в позиция на организацията.
Хронологията на събитията сочи, че медицинските сестри пак започнаха да се бунтуват преди пет дни за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Мотивът им е, че не са получили удовлетворение на исканията си и разпънаха палатков лагер пред Министерския съвет.
Пет представителки от това съсловие се барикадираха, по собствените им думи, и вече спокойно може да се обобщи, че това им е любим прийом за търсене на внимание. Защото и в края на предходната 2019 година някои от тях се заинатиха по подобен начин и отказаха да си тръгнат от Министерство на здравеопазването, но някак ги кандардисаха да се приберат в домовете си.
Какво искат сестрите?
Основната им заплата да е 1220 лева, може и само договорената по КТД 950 лв. като начало, тъй като все още не навсякъде е осигурена. Настояват и за премахване на търговския статут на болниците, по-високо платен нощен труд и т.н.. Междувременно някои от тях ще висят по первазите, както става ясно. Ще ги посещават, за да ги утешават или пък за друго/!/ доказани и осъдени убийци като Джок Полфрийман. Или пък професионални протестиращи като Йоло Денев, бившата омбудсманка Мая Манолова и др..
Как това обаче ще реши проблемите им?
Точно никак. Защото дертовете на медицинските сестри не са от вчера и днес. И няма как да изчезнат яко дим. Още по-глупаво е някои да нападат от упор доблестния ген. Красимир Станчев от НСО.
По данни от предходната година на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи с 30 000 са намалели медицинските сестри у нас за 2 години. Според тях в момента у нас работят малко над 26 000 сестри. Почти половината от тях обаче са в пенсионна и предпенсионна възраст. В извънболничната помощ не достигат 11 000 сестри, а в болниците дефицитът е близо три пъти по-висок. За последните 20 години акушерките са намалели наполовина.
Тази нерадостна статистика може да продължи още, но едва ли има смисъл, защото всички сме наясно и повечето сме виждали колко тежък и непривлекателен бе доскоро трудът им. Разбирам, че трудно може да се търси оптимизъм при хора, които всеки ден живеят сред болни и нещастни, сблъсквайки се с болката и смъртта. Но виждам и че се правят опити статуквото в болната здравна система да започне да се променя. Според Министерството на здравеопазването по-голямата част от исканията на сестрите са изпълнени и заплатите в сектора са повишени с 20%-30%.
Дума да няма, трудна е работата на медицинските сестри и трябва да бъде заплатена подобаващо. Това искат всички – самите те, лекарите, пациентите. Последните обаче са най-потърпевши от озлоблението на сестринското съсловие, което се стоварва върху тях. Не е тайна, че освен лошо отношение, повечето пациенти са принудени да си плащат на ръка на всички по веригата – на санитарите, които отдавна вече изпълняват задълженията на сестрите, на самите сестри, които нерядко се държат като доктори и т.н.. Затова по-полека с висенето по первазите. От там лесно се пада, а е лошо, когато няма кой да те спаси.