За 7-ма поредна година кметицата на София Йорданка Фандъкова забранява зрелищното шествие Луковмарш, организирано от крайнодесни националистически формации всяка година по това време уж в памет на ген. Христо Луков. Въпреки ветото на местната власт, сборището продължава да се случва, поради пролуки в законите, най-общо казано – кметът забранява, съдът позволява. Защо обаче ние, обществото, позволяваме това нахалство да взема връх и докога ще търпим такива зловещи и вредни демонстрации?!
Само два дни преди факелната тълпа да огласи София със злобните си скандирания, в града на Братя Грим - Ханау , Германия, един крайнодесен психясал тип изби 11 невинни души в местен бар. Вероятно по ирония на съдбата това зверство се случва точно в селището, прославено от братята с приказни истории по цял свят.
Не е тайна за никой културен и информиран човек, че живеем във времена, в които фактът, че в основата на европейската култура стои хуманизмът, а не расизмът, е напът да бъде напълно опроверган. Затова преди 2 години Европейският парламент прие своя резолюция /25 октомври 2018 г./ за нарастването на неофашисткото насилие в Европа (2018/2869(RSP)).
В България от 2003 година насам се провежда Луковмарш от националистическата организация Български национален съюз БНС-НД, с предводител Боян Расате, „Национална съпротива”, „Кръв и чест” и други, самоопределящи се като националисти. Сред тях са и членове на футболни агитки, скинари, ултраси, на които хич не им пука от Европейската мрежа срещу расизма ЕНАР в Брюксел, която също отдавна се обяви срещу Луковмарш. Въпросът обаче е защо на нас, останалите, ни е така безразличен този парад на агресивността, насочен срещу човека? Докога ще го търпим? До някой нов, пореден случай на зверство като това в Ханау, ли!