Златно кръстче с инициалите на Симеон Сакскубургготски пази повече от 80 години видинчанинът Захари Сандов. Това разказа за БТА 50-годишният бивш военен, завършил Националния военен университет в Шумен - зенитно-ракетни войски, радио инженер и 11 години офицер в армията.
Осемдесет и три години неговото семейство пази ценна реликва - писмо, снимки и златно кръстче с верижка с инициалите на Симеон Сакскубургготски, които се предават от поколение на поколение.
На 16 юли 1937 г. Царство България празнува. Царят оповестява раждането на престолонаследника Симеон със 101 топовни гърмежа. В чест на раждането на своя наследник Цар Борис Трети обявява тридневен празник в страната, военните са повишени в чин, опростени са данъци. 4000 затворници са освободени. Отменени са всички смъртни присъди и са заменени с доживотни.
В народната памет обаче се е запечатало друго - оценките на всички ученици са повишени с една единица и през годината никой не повтаря класа, а отличниците вместо "Отличен 6", получават "Отличен 7".
Борис Трети дава подаръци на всички момченца, родени в същия ден с престолонаследника, които са 880. Част от подаръците цар Борис раздава лично, други се получават по пощата на адреса на децата. Едно от децата, родени на една и съща дата със Симеон Сакскубургготски, е и бащата на Захари - Борис.
"Баща ми Борис искрено обичаше Симеон Сакскубургготски. Много често като дете, а и по-късно като възрастен, ми разказваше своята необикновена история", обяснява Захари Сандов.
"През октомври 1937 г. , три месеца след раждането на Симеон, до родителите на татко се получава писмо от Цар Борис, което е доставено в селското кметство. Писмото престоява при селския кмет близо месец. Татко ми е разказвал, че кметът се страхувал да предаде писмото от Царя и затова го задържал, но след месец започнал да се притеснява дали пък някой няма да му търси отговорност, че не е предал писмото и решава да го даде на дядо Лападат. Така семейството получава писмото от Цар Борис, с което се съобщава, че подарява златно кръстче на детето им с монограф на Симеон, снимки на бебето и царското семейство. Радостта в дома ни била голяма, а подаръците се пазели като най-скъп спомен в раклата на баба", разказва Сандов.
Голям портрет на Борис Трети пък стоял на видно място в къщата. В семейството се пази и още едно писмо получено от кабинета на Царя. То е от пролетта на 1943 г. В писмото царското семейство пише до родителите на татко, "че ако те желаят тяхната рожба да учи в първи клас заедно със Симеон, то да направят всичко възможно да уведомят канцеларията на Цар Борис, за да се придвижат нещата. Семейството не се възползвало от поканата, а месеци по-късно идва вестта за смъртта на Борис Трети, преразказва спомените на баща си Захари.
"Най-голямата мечта на татко бе да се видят и срещнат лично със Симеон, но тя така и не се сбъдна", обяснява Захари.
Когато през 1996 г. Симеон Сакскубургготски идва в България за първи път той посещава и Видин, но татко така и не успява да се види с него, допълва Захари.
Бившият военен споделя, че баща му му завещал кръстчето, снимките и писмата от царското семейство. Обещах на татко, че ще направя всичко възможно да се срещна със Симеон Сакскубургготски и да му разкажа за моя баща Борис. А семейната реликва ще продължа да пазя и да я предавам като ценен спомен на поколенията, завършва разказа си Захари. И мечтае да може да се срещне лично със Симеон Сакскубургготски и да му разкаже историята на своя баща.