Два златни пръстена, които са служили и за печати, показва Регионалният исторически музей. Те са намерени при археологически разкопки в средновековния некропол в местността "Пречиста" край севлиевското село Градница и са датирани към 12-ти век. Това съобщиха от музея и посочиха, че двете археологически находки са избрани за културни ценности на февруари.
Пръстените са били инвентар от две погребения и са открити през 1970 година в средновековния некропол. Повърхността им е напълно запазена, а благородният метал не е потъмнял от времето, разказа археологът на музея Росен Йосифов. Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито рамене се разширяват в кръгли плочки-щитове.
Монограми на гръцки език с буквите М и IW са гравирани върху полираната повърхност в центъра на плочките. Украса има само единият пръстен. Тя е разгърната по полето на плочката извън монограма и представлява гравирана виеща се клонка с лозови листа.
Пръстените са били отлети в специални калъпи, след което са били дообработени със златарски резци, обясни археологът.
По думите му пръстените са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, но и като скъпоценни накити, отговарящи на вкуса и ранга на своя собственик. Тяхната употреба се свързва със стара антична традиция, съхранена в личния и обществения живот на Византия. На Балканите използването на пръстени печати става модна тенденция сред гражданското съсловие и аристократичния елит.
Изборът на културна ценност за февруари музеят е посветил на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологическите проучвания в Габровска област.