На 31 декември във Враца тържествено ще бъде отбелязана 55-годишнината от канонизирането на закрилника на града свети Софроний Врачански. По този повод във възнесенския храм, носещ името на светеца, в 9 ч. ще започне отслужването на празнична света литургия. Това съобщиха от Светия синод.
Богослужението ще се води лично Врачанският митрополит Григорий. Точно на тази дата през 1964 г., с протокол № 23 на Светия Синод, е било взето решение Софроний Врачански да бъде причислен към сонма на светиите. През 2019 г. признателните врачани отбелязаха още две важни годишнини, свързани с живота и делото на свети Софроний - 280 години от рождението му и 225 години от ръкополагането му за епископ.
Светското име на свети Софроний Врачански било Стойко. Той се родил през 1739 г. в някогашното село Котел, което сега е град. На единадесетгодишна възраст той останал кръгъл сирак, но Бог не го оставил, а го обдарил с различни дарби. Сред тях било и овладяването на чужди езици. За кратко време той научил гръцки език и църковните книги Октоих и Псалтир. Негови близки го придумали и той се оженил едва 18-годишен. Този брак обаче не бил щастлив. От рано го споходили неволите и сиромашията, и за да изхрани своята съпруга и деца, той бил принуден да отиде да работи извън родното си място. Местните първенци обаче добре познавали скромния му характер, природната надареност, неговото трудолюбие и добросъвестност. Така те предложили и на 1 септември 1762 г., на 23-годишна възраст, той бил ръкоположен за енорийски свещеник в Котел. Скоро той се прочул в цялата околия, както с пастирското си обгрижване на енориашите, така също с учителските си дарби.
През януари 1765 г. атонският монах св. Паисий Хилендарски дошъл в Котел със своята „История славяноболгарская“, а поп Стойко я преписал с голямо усърдие. През 1774 г. той посетил Света Гора, където останал шест месеца. Там придобил ценни знания, които по-късно му били полезни при неговото служение като проповедник, учител и преводач от гръцки на говорим български език.
Бъдещият светец бил ръкоположен за епископ на 17 септември 1794 г. във Велико Търново. Свети Софроний пристигнал в поверената му Врачанска епархия още в същата зима, в навечерието на Рождество Христово.
В периода между 1804 и 1805 г. написал своята забележителна и трогателна автобиография, наречена от самия него „Житие и страдания грешнаго Софрония”. През 1806 г. епископ Софроний съставил проповеднически сборник от разни поучения и проповеди, преведени от старобългарски и гръцки на новобългарски език. Този сборник, озаглавен „Кириакодромион, сиречь Неделник“ бил отпечатан в Римник (Румъния) и до 1904 г. претърпял осем издания. В него на разбираем език се проповядвали евангелските истини и нравствено се укрепявали вярващите. Неуморният христов труженик написал и други книги с проповеди, които се ползват и до днес в храмовете.
Епископ Софроний Врачански изминал последните си земни дни в Румъния, където се представил блажено в Господа, след двумесечно боледуване, на 22 (или 23) септември 1813 г.