Д-р Константин Тренчев е основателят на синдиката КТ "Подкрепа", негов почетен президент. Завършил е медицина, занимава се активно с научна дейност. Той е един от създателите, бащите на СДС - коалицията от партии, започнали първи действия за смяна на системата преди 30 години. Тази вечер в хотел "Шератон" СДС празнува своята 30-та годишнина.
- Г-н Тренчев, тази вечер СДС празнува своята 30-та годишнина и са написали в поканите, че съюзът промени България. Съгласен ли сте?
- Ще си позволя да направя няколко уточнения, преди да ви отговоря на въпроса. В началото на промяната на строя СДС не беше партия, а коалиция от няколко партии, които бяха разнородни - едни по-радикални, други колаборационистки настроени и т.н. Така че тогава СДС беше една широка коалиция. В партия се превърна доста по-късно по изричното настояване на Иван Костов. Държа обаче на разграничението - СДС коалиция и СДС партия. Коалицията положи началото на промените в политически план. 10-ти ноември не е заслуга на дисиденските организации. А на самите комунисти, които явно много дълбоко са осъзнавали, че системата така повече не може да продължава и направиха тази промяна. Партиите в СДС пък бяха организации, които не желаеха нещата да продължават постарому и също искаха промяна. На въпроса ви - това, което искаше СДС тогава се реализира в голяма степен. Да се пътува свободно, да има свобода на словото, да няма софийско жителство, да няма първични партийни организации в предприятията и по месторабота и др..Основният проблем беше смяната на собствеността. За съжаление обаче всичко това стана по-късно по изключително нечестен, несправедлив, дори уродлив начин. Примерно приватизацията. Знаете кои я направиха - БСП масовата, а Иван Костов ни довърши с касовата. С две думи комунизмът си отиде, но комунистите останаха. Те в голяма степен направляваха процесите, които се развиха, мимикрирайки като капиталисти и демократи. Казано накратко, не станаха нещата така, както трябваше и затова днес всеки мрази всеки.
- Къде са днес основателите, родителите на СДС?
- Някои вече са във "Вечните ловни полета", както казват американските индианци. От останалите живи лидери съм аз, Христофор Събев, Емил Кошлуков, Петко Симеонов, Румен Воденичаров и др., но доколкото зная никой вече не се занимава с политика. Дори не зная дали се пазят документите от основаването.
- Лично вие сте един от малцината у нас, които платиха висока цена за демокрацията и свободата. Как станахте дисидент и защо ви затвориха по онова време?
- Няма да твърдя, че съм бил ощетен от предишната система, просто бях нейн идеен противник. Имах щастието да уча в Алжирски колеж 2 години, тъй като моите родители, също лекари, работеха там. Този свят там ми хареса повече от нашия тук. Като се върнахме в България, ме изключиха веднага от училище, защото не се подчинявах на никого. После завърших медицина с отличие. Можех да чета на френски и английски и се информирах подробно как практикуват лекарите на запад. Това още повече ме настрои срещу режима у нас. След възродителният процес разбрах, че или трябва да емигрирам, защото не понасям системата, или да се боря срещу нея. Така че напълно съзнателно си заложих главата. Заключиха ме в следствието към затвора, но не бяхме дори обвинени, нямаме обвинителен акт. Държаха ни 4 месеца там, бяхме 6 души и ни затвориха заради организиране на гладни стачки сред турското етническо малцинство. Получихме предложения за политическо убежище и така съпругата ми замина за САЩ. 10 ноември ни изненада всички, това си беше една политическа уйдурма на БКП, Тодор Живков като падна аз се отказах да емигрирам.
- 30 години по-късно как ви се струва развитието на десните политически организации, в които всички вие от онова време влагахте толкова надежди?
- Вижте, дясното и лявото не се изчерпват с това да си антикомунист или комунист. Антикомунизмът е само един компонент в дясното мислене. В десни формации пък е тъпкано със стари комунисти. В България всичко е безумно объркано. Хората, които следва да са десница, са наблъскани в БСП, което е пълен парадокс. Нямаме естествено стратифициране на обществото, за да имаме ясни десни и леви партии. В България някой прави нещо и се самонарича. След толкова години смятам, че в партиите се вмъкват хора, които искат да направят пари, овладявайки позиции, които им дават възможности затова да печелят по нечестен начин. И тъй като съдебната система отсъства, те го правя спокойно и с удоволствие.