Кои причини доведоха до водна криза в Перник, а подобна заплаха тегне над още поне дузина селища в държавата? За експертен прочит на този проблем, се обърнах към бившия министър на МОСВ /в кабинета на Иван Костов/, зам.-министър и депутат Евдокия Манева. В сферата на екологията, на опазването на околната среда, тя е един от най-уважаваните и ценени специалисти години наред.
След обявяване на ограниченията за ползване на питейна вода в община Перник и подобни режими в няколко общини ,станахме свидетели на коментари от различни специалисти,както и на мерки за търсене на отговорност от виновните .Прокуратурата ще разследва нарушенията, ще се търсят още виновници. Не че няма защо, но отново не се прави нищо да се решат системните проблеми. Ако това не се направи, няма никаква гаранция за изключване на подобни и по-страховити събития в бъдеще. Проблемите, впрочем са известни, но като че ли никой не възнамерява да ги решава.
1. Има достатъчно добри, грамотно разработени стратегически документи, в които ясно е казано каква е ситуацията, какви са недъзите на системата за управление на водите и на състоянието на материалната база. Към тях има различни програми и планове за действие, които конкретизират необходимите мерки, финансови средства, отговорни институции, срокове. Те обаче не се изпълняват. Нещо повече, никой не се интересува от тях. Може би даже не подозират за съществуването им, защото премиерът обяви, че трябвало да се прави нова стратегия за безводието.
Стратегията е приета от 41 Народно събрание,преди това от МС, предвижда се периодично да се анализират и отчитат етапите на изпълнение, но това досега не е правено нито веднъж за изминалите 7 години.
2. Знае се ,че основен проблем на управлението на водите е, че то е разпокъсано в няколко ведомства-МОСВ,МРРБ,МЗХ,МЗ,МП,МФ,МВР. Отчитайки този факт и необходимостта от координация /но не от единно ръководство/ към МОСВ беше създаден Координационен съвет с участието на министрите на горепосочените ведомства, който обаче практически няма правомощия да взима решения и да разпорежда изпълнение на необходимите мерки.Той основно изслушва някакви доклади, поради което, ако има заседания, в тях не участват министри, а заместници на доста по-ниско ниво. Този на хартия мини/ воден / министерски съвет е замислен като ненужен и е само прах в очите. Никой никога не би допуснал министърът на околната среда да доминира при вземане на определени решения при участието на "по-важни„ от него. А трябва. Нужно е да се разделим с отживелите стереотипи и да си даваме сметка, че измененията в климата, в ресурсите, в т.ч. от вода, лавината от отпадъци и др. ни задължават да променим приоритетите. Необходимо е централизирано ръководство, централен щаб, доминиран от специалисти по ресурса вода.
3.Знае се, че у нас нито една контролна система не работи. Така е и в областта на водите. А контролът гарантира обратната връзка, без която системата на управление не работи. И тогава премиерът обикаля с джипа страната и дава устни указания, кметовете се снимат пред счупени плочки на току- що извършени ремонти и разпореждат фирмите да бъдат санкцинирани, прокуратурата търси кой и кога е свалил измервателен уред от помпена станция и редица подобни ненужни действия. Контролните системи не работят, защото инспекторите са малко /така е например в Басейновите дирекции,които извършват контрол в областта на водите/ниско платени, зависими /всяко местно величие може да им разпореди кого да не закачат/,често и неквалифицирани. Като правило шефовете на централните и на регионалните контролни органи се съгласуват с управляващите.Това твърдение може да се провери, чрез проследяване промените в ръководствата на контролните институции през годините. На практика ние нямаме професионален контрол, което пък означава, че никой не търси отговорност и отговорността отдавна е станала абстрактно понятие на всички нива. Инцидентните смени на министри не представлява наличието на отговорност, като иманентен елемент на всички нива на всяка управенска система.
4. Специално внимание заслужава ролята на областните управители, кметовете, общинските съвети. Органите, които трябва да решават проблемите на местните общности. Тези органи не трябва нито за миг да забравят, че водата е жизнено важен ресурс, че питейно-битовото водоснабдяване е приоритет. Ако пернишките местни управляващи помнеха това , щяха да поискат "Топлофикация" и "Стомана" Перник да ползват алтернативните си източници за водоснабдяване, независимо какви са обвързаностите им с техните собственици.
5. И без да е последният нито най-маловажния проблем-това са екипите на ВиК.Те са структури-монополисти, управляващи ограничен жизненоважен ресурс. Вместо да бъдат изключително отговорни и отдадени на професията си ,често те се оглавяват и в тях работят самонадеяни, неквалифицирани, бездейни, нерядко арогантни хора. Имах неудоволствието да се ангажирам с проблеми на водоснабдяването в Монтанско и там се сблъсках с недопустимото поведение на шефа на ВиК. Недопустимо и непрофесионално е и държанието на шефа на ВиК Перник. Няма да е невярно да твърдим, че и в почти всички останали региони много от проблемите могат да се решат при по-голяма активност и професионализъмна специалистите от ВиК. Тук могат да се привеждат безбройни примери за бездействие, безхаберие, пълно отсъствие на квалификация. Ако МРРБ иска да сложи ред в тези сруктури, би било добре да проучи мнението на хората за обслужването им в областта на водоснабдяването. За съжаление няма такъв интерес и сигналите за нередности като правило се връщат за проверка на този от който се жалват.
Маркирах няколко важни проблема. Изправени сме пред сериозни предизвикателства, в т.ч. в резултат на климатичните флуктуации. Кърпенето на пробойни след негативни събития е скъпо, неефективно и за сметка на хората. И освен това, не изключва те да се повтарят в бъдеще с още по-драстични последици. Диагноза и писани документи има, трябва лечение.