Вероятно сте чували историите за това как бай Тошо казвал навремето (пред свои хора, разбира се) за „Кремиковци“: за какво ни беше това; как се пре**ахме; и т.н. Един индустриален мастодонт, създаден да съществува с ресурси, които нямаме, но внасяме от СССР, който (и чрез това) ни контролира, и унищожава въздуха на столицата десетилетия.
„След края на комунистическия режим самият Живков ще признае, че създаването на комбината е грешка, и ще приписва увеличения му капацитет на съветски натиск“. (~Wiki)
Дали не се набутваме с подобен „Кремиковци“ проект отново? – инсинераторът за боклук, който, по някаква причина, получи зелена светлина от ЕК.
Какво имаме? Един завод за горене на боклук, който трябва да гори определено количество годишно, иначе не може да работи. Има задължителен капацитет, това е. Хората в градското управление, които искат той да се случи, ни убеждават, че хем ще се реши проблемът с отпадъците, които се чудим какво да правим, хем ще имаме допълнителни мощности за топлофикация.
Но това започва да прилича на обяснението на подпийнал студент към колежка, докато ѝ предлага да я закара от дискотеката у тях, защото хем ще ѝ е топло в колата, няма да я вали и дъжд, хем ще има топло легло, хем и закуска… но пропуска да сподели какво още ѝ е намислил между топлото легло и закуската. Реално погледнато, си е само една „подробност“ от целия план, нали?
Инвестицията за изграждането на инсинератора ни е представена като едва ли не „подарък“ от Европа, защото почти 60% от цената му ще е безвъзмездно финансирана от Оперативна програма „Околна среда“. Е, да де… ама пак си остават едни почти 70 млн. евро, които ще трябва да теглим от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), при това (както е логично) с лихва. Познай кой няма да връща заема. Точно така – тези, които ще го теглят. Сега познай кой всъщност ще връща заема. Да – ти.
Освен това „решението“ с проблема с боклука не е окончателно, защото след изгарянето остават едни 25% пепел и шлака, които могат много лесно да литнат във въздуха на София (защото, нали – ние сме много известни с това, че гафове хич не правим и не обръщаме колата насред равен път…), който и БЕЗ ТОВА е сред най-мръсните в света. Дотук обещанието, че ще се грижим за чистотата на софийския въздух рязко се срива.
„Ние, от една страна, ще си направим въпросната инсталация, ще си дозамърсяваме въздуха с опасни токсични вещества, а от друга страна ще изплащаме заем“, каза наскоро експертът по политики за климата Антоанета Йотова пред БНР, допълвайки: „От една страна сме финансово потърпевши, а от друга е застрашено нашето здраве“.
Според Йотова (чети много внимателно следващите редове!): „Новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци включват задължително разделно събиране и 65% рециклиране. АКО СОФИЯ НАПРАВИ ИНСТАЛАЦИЯТА, НЯМА ДА МОЖЕ ДА ДОСТИГНЕ ТЕЗИ ЦЕЛИ, ТЪЙ КАТО ЩЕ ТРЯБВА ДА ГОРИ 50% (180 000 тона на година) от отпадъка на София, защото инсталацията не може да работи с по-нисък капацитет. Това означава ВНАСЯНЕ НА ОТПАДЪЦИ ОТ ДРУГИ ГРАДОВЕ, а най-вероятно ще се горят и утайките от пречиствателната станция за отпадъчните води на столицата. Твърденията, че ако горим отпадъци няма да ги депонираме, също са спорни, защото според експертите при изгарянето остават около 25% (36 000 тона годишно) пепел и шлака, които трябва да бъдат депонирани. Част от тази пепел (22 тона на ден!) Е ТОКСИЧНА И ТРЯБВА ДА СЕ ДЕПОНИРА В ОТДАЛЕЧЕНИ СПЕЦИАЛНИ ДЕПА ЗА ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ В ГЕРМАНИЯ, КОЕТО ЗНАЧИТЕЛНО ПОВИШАВА РАЗХОДИТЕ И РИСКА ОТ ТРАНСПОРТНИ ИНЦИДЕНТИ“.
Обясняват ни, че столичната Топлофикация ще спести (или „спечели“, зависи от гледната точка) 12-15 млн. евро годишно, благодарение на инсинератора. Тук обаче опираме до най-неприятния елемент в съвременната политика на България. А именно – доверието. Досега нито административната управа, още по-малко пък предприятието Топлофикация, са доказали, че имат право да се ползват с нашето доверие. Което кара жителите на София да си зададат въпроса: аз този токсичен боклук ще го дишам, за да могат мениджърите на Топлофикация да си разпределят едни допълнителни 12-15 млн. евро бонуси на година ли?
Какво си мислите, че ще стане, когато дадете в ръцете на хора, на които нямаме доверие, управлението на токсични отпадъци, които периодично трябва да се транспортират? Не е ли това рецепта за бедствие? В столицата на държавата ни. В най-населения град на страната ни. В сърцето на България.
Ето ви още една причина да имаме проблем с доверието: трупането на общински дългове с такива размери и предвидени за дългосрочно погасяване задължително се одобряват след обществено обсъждане. Просто защото общината, това сме ние. Когато обаче едни хора решат, че „общината, това са те“, вече имаме сериозен проблем и оттук насетне, дори без другите подробности, които споменахме, всичко олеква и доверието изчезва. А сега добавете в картинката И ДРУГИТЕ НЕЩА, КОИТО СПОМЕНАХМЕ. Как ви се струва?
Как бяха решени проблемите с фините прахови частици досега? Мхм... именно... Без да имаме риска от токсичните 22 тона на ден, които описахме няколко реда по-нагоре. Повтарям: 22. ТОНА. НА ДЕН. Потенциална опасност – да литнат над София. Ние с печките още не можем да се оправим…
Да ни се предлагат „прекрасни“ и „чудесни“ неща, забравяйки да ни споделят малки подробности, като рисковете от екологични катастрофи, например, носи известно съмнение. Ние обещания сме чували и преди. Също така и на „прекрасни“ и „чудесни“ неща сме се нагледали. То и „Мис България“ е нещо „чудесно“ и „прекрасно“, на хартия, но на практика в последно време избират… нали…