От началото на годината пожарите в сметища са 33, като най-много те са в областите на Търговище - 9, Кюстендил - 5, Хасково - 4 и София - 4. И в момента продължава да гори бунището край Свищов. Пожарите в депото за отпадъци край село Шишманци, в землището на село Брягово, село Воден, община Болярово, село Реброво, "Феникс Ресурс" край Дупница и Ботевград са потушени. Министерството на околната среда и водите е отделило 70 млн. лева за рекултивация на стари сметища, коментира министър Нено Димов. За експертен прочит на този проблем, се обърнах към бившия министър на МОСВ / в кабинета на Иван Костов/, зам.-министър и депутат Евдокия Манева. В сферата на екологията, на опазването на околната среда, тя е един от най-уважаваните и ценени специалисти години наред.
„Пушек и смрад – така изглежда България това лято, е констатацията в много журналистически публикации. Образно и справедливо. И очаквано.
Горят депа за отпадъци и най- вече такива, които отдавна трябваше да бъдат рекултивирани, но продължават да се експлоатират. Горят нерегламентирани сметища, каквито отдавна не трябваше да има, защото се изляха огромни средства , за да бъдат ликвидирани. Горят складирани на непозволени места отпадъци и разрушават съоръжения за милиони левове.
Питаме се защо е така?
Нали има правила, наредби, закони. Нали има органи, които трябва да контролират спазването на тези правила, има звена и структури, които носят отговорност за тяхното спазване. Стигна се до откровена гротеска, когато служител на Пътната агенция четеше по телевизията извадки от правилник, в който са регламентираните нещата, които могат да се съхраняват под мостовете. Само не е ясно защо тези служители не са видели или са останали безразлични към огромните бали с пластмаса и други отпадъци, месеци наред се съхранявани под моста на новоизградения участък от магистрала „Струма”.
Отговорът е еднозначен и категоричен. Пълна липса на контрол. Пълна безнаказаност за нарушителите. Цялостно пренебрегване на отговорностите от кметове, общински и държавни служители.
В случая с горящите депа - основната отговорност е на кметовете. Те са тези, които си затварят очите, че нерекултивираните депа продължават да се ползват, те са тези, които знаят, че в сметищата се рови, за да се измъкнат отпадъци, които могат да се продадат, те са тези, които допускат многобройните нарушения, но никога не понасят никаква отговорност. Те са тези, които знаят, че технологията на депониране не се спазва, че не се запръстява съгласно правилата и че не високите температури са причина за пожарите. Те са „свещените крави“, които са безнаказни, въпреки , че не си вършат работата.
Но нека не забравяме ,че има държавна институция, която осъществява цялостния контрол в областта на управление на отпадъците и това е МОСВ заедно със своите 16 Регионални инспекции по опазване на околната среда и водите. В цялостната миризлива сага неговата роля се свеждаше да уверява жителите на населените места около димящите депа, че въздухът е чист и изобщо да не се безпокоят, а за случая с моста на магистрала „Струма”, че е дадено предписание отпадъците да бъдат извозени. Очевидно нищо общо със задълженията и отговорностите. Даже няма намек, че някой ще понесе отговорност за това, което се случва.
Това , което се случва, е много ясен сигнал, че системата в областта на отпадъците не работи. Само ще вметна, че това е една от най-важните области в управлението на околната среда, на която във всички страни на ЕС се обръща огромно внимание. Причините у нас да е различно, са много, но най-важните, според мен, са:
- В Дирекцията по отпадъците на МОСВ експертите се броят на пръсти. Министърът наследи напълно подменен екип на дирекцията. Обучени и компетентни специалисти бяха уволнени. Повече от 5 години там доминират лица поставени и подкрепяни от бизнеса с отпадъци, които изпълняват ангажименти към работодателите си и само формално демонстрират, когато е необходимо, интерес към държавните дела в тази област.
- В районните инспекции ситуацията е още по-драматична. Кадровата политика се провежда от местните величия.Там, ако си много принципен, просто ще останеш без работа. А е известно, че с отпадъци не се занимават случайни хора. Това е вечен и доходоносен бизнес. Кой би дал смислено обяснение как е възможно под новопостроения мост да се трупат с месеци отпадъци и единствената реакция на контролните органи да е едно плахо предписание. А какво е предписанието - оправдателният документ на контролния орган. Не може да направи нищо друго, но поне частично да се оправдае.
- Безразличието на всички нас. Безразличието към реда, към спазване на правилата, към чистотата. Боклуците не ни правят впечатление. Те са навсякъде край нас - в руслата на реките, по улиците, пред къщите и дворовете, в отбивките на шосетата, на най-невероятни места в планините, по плажовете, в морето. Навсякъде. И не ни прави впечатление. Кочина. Такава, каквато ни я показват във връзка с чумата по свинете. Няма как да няма епидемия. Мръсотията е благоприятната среда за всякакви епидемии. Ниска култура и безразличие. Включително безразличие на отговорните общински и държавни структури.
Неоходима е драстична промяна. Необходима е свобода на министъра, на кмета да се отърве от калинките и зависимите хора в своите структури. Необходимо е администрацията да е професионална и свободна и да действа в рамките на закона. Необходима е ясна отчетност за похарчените досега средства за изграждане на нови депа, за рекултивация на старите, за постигнатите резултати.
Какво стана с иновативната технология за рекултивация на старото депо в Бургас и в някои други населени места, колко от закритите сметища продължават да се експлоатират и защо?
Кои депа у нас са приели италиански отпадъци и защо? Какво правят организациите за разделно събиране на отпадъци?
Ще продължаваме ли да си затваряме очите за формалната им работа и големите печалби от нашия джоб?
Защо заедно с тези организации съществуват и фирми като „Феникс ресурс” и други подобни?
Защо топлоцентрали без необходимите очистващи съоръжения горят отпадъци?
Кой си затваря очите и защо?
Кои са тези бизнесмени, които си организират площадка за отпадъци под моста , кой и защо си е затварял очите?
На повечето от тези въпроси се знаят неудобните отговори, но те се замазват пред обществото и всичко продължава по наклонената плоскост. А обществото тъне в апатия и вини държавата.
Но нека не забравяме, че държавата сме ние. За всичко, което ни се случва вина носи всеки от нас.