Нека проведем един мисловен експеримент. В него участват:
Бащата – едно правителство, глава на семейството.
Майката – един народ, скимтящ.
Детето – децата.
Да подслушаме разговора в къщата на семейство в България. В семейството им има болно дете. За лечение на детето трябват пари. Да речем, хиляда лева. Бащата ги има тези пари, но е решил вместо това да купи на семейството нов телевизор, за да може семейството да гледа мач, да пие бира и да си драпа макарите. Така де…
Майката плаче и готви боб. За друго пари няма, защото парите за храната бащата ги е изтряскал за други неща. Да кажем, изхарчил ги е по семейни програми за сменяне на крушка в коридора на блока. Крушката обаче не свети, защото е купена от един приятел на бащата. Загрижен човек, какво да го правиш!
Майката плаче, че детето е болно. Бащата се чуди дали да направи тест за бащинство, за да прецени дали това дете въобще е негово. Накрая решава да направи нещо по въпроса. Излиза от вкъщи и се прибира след три дни.
Когато се връща съобщава:
- Здрасти, жено. Вече имаме собствена кола. Да ни е честита!
Жената преглъща. Забелязва новия часовник на мъжа си, но е толкова шашардисана, че нищо не казва.
- Колата съм я купил за сто хиляди лева!
Жената гледа празната тенджера от боб. Решава да попита:
- От къде пари?
- От заем.
- Защо ти е тази кола?
- За да има в какво да се возим. Ние, като семейство, ще я ползваме.
- Но ние нямаме нужда от кола.
- Аз знам от какво имаме нужда – сопва се мъжът, – Аз съм глава на това семейство!
- А защо за толкова пари? – подсмърча жената.
- За да е в тон с изискванията ни. Има десет еърбега и компютър. Последна дума на техниката.
Жената кърши безпомощно ръце.
- Не забелязваш ли, че детето ни е болно? Едвам диша.
- Това какво общо има с колата? – не разбира мъжът.
- Парите, които си похарчил за колата, можеха да помогнат на нашето дете да оздравее!
- Нашето дете е по друга сметка. Аз тази сметка не съм я пипал. Плюс това детето има спестявания в неговата касичка. Да се оправя.
- Да продадем колата? – отчаяно предлага жената, – Детето ни ще е здраво, а можем да си купим по-евтина.
- Абсурд! – скача разлютен мъжът – Аз тази кола съм обещал да я купя. Моята дума на две не става. Плюс това колата още я няма. Ще ми я докарат след пет години.
- А къде е?
- Няма я колата, защото още не са я произвели. Ах, каква си проста! Нищо не разбираш от коли! – ядосва се мъжът и отива в хола да гледа телевизия.
- Значи – говори на ум жената, – имаме болно дете, което не забелязваш, безсмислена кола, за която си теглил заем и дори я нямаме?
- Дай да ям! – крещи мъжът от другата стая, – Цял ден съм работил да ви осигуря кола и съм гладен.
Жената плаче.
Детето не плаче, защото не може да диша. После детето става звездичка. Мъжът решава да оправи работата като си купи нов телефон.
Край на приказката.
Накрая искам да направя едно най-сърдечно обръщение към производителите на пластмасови шишета. Моля ви, правете капачките по-големи. Там ни е надеждата.
Благодаря! Благодаря! Благодаря!