Застрахователи искат размерът на обезщетенията за неимуществени вреди да се обвърже с минималната работна заплата.
Методиката беше възложена като проект да бъде изработена от Гаранционния фонд със законодателна поправка в Кодекса за застраховането в края на миналата година. Съгласно законовата делегация, методиката трябва да обхване критериите, по които да се определят обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди в следствие на телесни увреждания или причинена смърт на пътя. Това е, което проектът залага и като цел и като обхват. Въведени са методите по които това изчисление да става по клиентски методи, а за останалите по разходни документи. Въведени са критерии, които са доста прецизни. Това включва и едно приложение, което е с много описания на възможните травматични увреждания. Така изчисленията на неимуществените вреди ще става на базата на т.нар. травматични точки. Това важи за определянето на неимуществена вреда като болки и страдания при телесно увреждане. Стойността на травматичната точка в проекта се предлага да бъде обвързана с минималната работна заплата за страната, която за тази година е 560 лв. Оттам нататък се умножава броя на травматичните точки по стойността на минималната работна заплата за страната и се дава размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Към него след това се добавя и обезщетението за имуществена вреда - като загуба на доход при телесните увреждания. Възможно е при този тип увреждания, пострадалото лице дълго време да не бъде на работа или да бъде в невъзможност да упражнява професията си, при което то търпи и една сериозна имуществена вреда. При телесните увреждания травматичните точки са така разчетени, че максималният им брой да е 200. Но те могат да бъдат допълнително коригирани с определени коефициенти в зависимост от особеностите на случая. От гледна точка на тези 200 точки може да се каже, че има някакъв горен праг. Това заяви Константин Велев, председател на Асоциацията на българските застрахователи, предаде репортер на Novini.bg
Той даде пример с млад мъж, който е с ампутирана ръка и му е изплатено обезщетение в размер на 150 000 лв. по сегашната методика, а според новата система - той е щял да получи 200 000 лв. Обезщетенията трябва да се определят по измерими критерии, а такъв е загубата на доход, загубата на издръжка, имуществената вреда и съответно да бъде лимитирано обезщетението за неимуществени вреди. По думите му има и случаи, при които обезщетението остава не променено, както и такива, при които размерът му е намален.
Велев беше категоричен, че не може да се говори за увеличаване на цените на застраховката.
Това методика на българските застрахователи ли е или е на цялото общество. От информацията, с която се запознах съвсем бегло, на пръв прочит между три и 5 пъти по-ниски обезщетения ще получават пострадалите в ПТП от сега действащата съдебна практика. Чух цифрата от 80 000 лв. за смъртен случай, която ще е най- високата при положение, че в момента съдът присъжда между 120 000 и 150 000 лв. без лихвите. Виждате, че говорим за разлика от почти два пъти. Така коментира исканите промени Владимир Тодоров - Председател на УС на Българската асоциация на пострадалите при катастрофа. Той бе категоричен, че застрахователите искат да плащат по-малко.
"Надявам се, че това ще бъде един работен проект, който Комисията за финансов надзор няма да допусне да се случва в тези граници", коментира още той. На въпрос дали е правилно да се обвързва с доходите и с размера на минималната работна заплата, Тодоров заяви, че това което е чул е, че наследниците на по-бедните ще получават по-ниски обезщетения, а наследниците на по-богатите - по-високи. Сами си задайте въпроса дали това е справедливо. Гаранционният фонд от всички застраховки, които ние плащаме, са около 4 млн. полици гражданска, а от тях 12 лв. отиват в Гаранционния фонд - как той ги харчи и колко плаща на консултанти - това ние искаме да разберем, каза още Владимир Тодоров.