За никого вече не е тайна, че София се пренасели и задръсти с автомобили от наричаните от малцинството кореняци кога с презрение, кога не – „нови граждани”. Милионите автомобили, които препускат из столицата ни, замислена изначално за трафик за не повече от 300 000 автомобила, не само мърсят въздуха, който дишаме, но и задръстват пътищата и тротоарите, които стават все по-непроходими.
Пореден повод за размисли по-темата дава един статус на младата майка Стефка Иванова във Фейсбук, който буквално взриви мрежата от гражданско недоволство. Вижте патилата на тази родителка, описани от самата нея:
„Току-що вървя си към парка с количката и тази нова гражданка спря на тротоара точно пред нас, като тотално запречи пътя.
На въпроса откъде да мина каза, че не я интересува. Помолих я да си премести колата на съседните 2 празни парко места, пълен игнор, заключи и тръгна да си ходи. Два варианта да сляза по натовареното платно с количката или да се разправям. Изваждам ключовете и й казах, че ако не си премести колата цялата ще я ожуля. Е върна се. Каза, че сяда в колата без да я премести и че може да седи цял ден. Тръгнах да се обаждам в районното. Премести си колата на парко мястото. Попитах я толкова ли трудно беше? Тя излезе и взе да ме бута, викайки да изчезвам. Ха, да ме бута мен wtf??? Напомних й, че вече е в града и има правила, а с нейното поведение да се държи така на мегдана в селото, от което идва. Еее откачи тази кандидат гражданка. Взе да звъни на някой крещейки какво ще ми се случи. Казах й да предаде на който ще идва, да дойде да ме търси в парка, че бебето ми иска да спи, докато е на разходка... Е в парка сме... чакаме...
Аман от простащина и агресия. Понякога човек може и да напусне селото, но селото няма да го напусне. Разпространете, все някой я познава тази, ей така за назидание”.
Едно на ръка е, че тази от снимката няма вид на човек, който би се притеснил или съобразил с някого, освен със себе си. По-важният въпрос обаче е - какво правят институциите, на които ние, гражданите, плащаме, за да отстояват нашите интереси и да контролират и недопускат произволи като гореописаният? Нищо не правят, е най-краткият отговор.
Паркирането върху тротоари е посевместно, а законите и наредбите са толкова витиевати, че нормалният човек трудно може да схване какво им е позволено и какво забранено.
През 2015 година, преди 4 години, депутатите за пореден път промениха Закона за движение по пътищата и решиха глобата за паркиране в паркове, градини, детски площадки и тротоари в населени места да е от 50 до 200 лв. по преценка на глобяващия полицай. Преди това коли до 2,5 тона можеха да паркират при 2 м отстояние от стена на сграда. Да, ама нито униформените, нито близо 5000-те служители на Столичен инспекторат не се морят да обикалят и не глобяват, защото явно съчустват на шофьорите, които се жалват, че няма достатъчно регламентирани места за паркиране.
Тук се отваря другият голям и болен въпрос – къде отиват парите, които от фирмата на СОС събират от синя и зелена зони, глобявайки и поставяйки скоби, паяци...? Очевидно не се заделят средства за направата на нови паркинги. Но честно казано и старите не се използват много интензивно, просто защото нашенци предпочитат да паркират на тротоара, а не на паркинга срещу заплащане. Ако не ми вярвате, идете и вижте колко свободни места има на паркинга „Булбанк” в центъра, примерно.
Някои казват, че българинът все още не е толкова богат, че да си позволи да задели суми за тези гаражи и затова спира по троарите. Може и така да е за някои. Ама други карат коли за по 60-80-100 бона и пак са на тротоара.
И в резултат на всичко това около 3 600 000 кв м. тротоари в столицата /60 на сто от настилката в града/ са разнебитени, трудно се върви по тях, а за майки с малки деца в колички - това си е чист сървайвър.
От години обаче за тях никой не мисли – всички са съсредоточени върху правата на шофьорите, паркирането, но не и върху бъдещето на нацията – децата. Което ме подсеща за огорчението от всичко това на големия наш режисьор Рангел Вълчанов. Приживе този благ и интелигентен човек казваше, че вече не му се излиза и разхожда в София, защото „щом колата стана по-важна от човека, аз къде да вървя”?
Години по-късно продължаваме да се питаме: Къде и накъде вървим?