Днес България чества 3 март - освобождението от турско робство.
Това е най-значимият празник в съвременната българска история.
На тази 3 март преди 134 години е подписан Санстефанския мирен договор, с който се слага край на продължилото пет века османско иго и се поставя началото на утвърждаването на България като суверенна държава.
Основно значение за Освобождението има Априлското въстание през 1876 г., което е удавено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно - саможертвата им привлича погледа на света. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската независимост. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя. За осем месеца руските войски превземат цяла България и стигат до Константинопол.
На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. Според документа, България става трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска.
Границите й се покриват с границите на Българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост.
В София на площада пред храм "Свети Александър Невски" под звуците на химна националното знаме на Република България бе издигнато тържествено по повод Националния празник – 3 март и 134-ата годишнина от Освобождението на България.
20 артилерийски салюта бяха изпълнени по време на издигането на националния флаг и изпълнението на националния химн.
Пред паметника на Незнайния войн президентът Росен Плевнелиев положи венец в памет на загиналите.
На церемонията присъстват председателят на Народното събрание Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, министри, депутати, официални гости, дипломати, представители на Българската православна църква и много граждани.
Тържествена церемония по повод 134-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство се състоя пред Паметника на опълченците в София. Слова произнесоха заместник-кметът на Столична община д-р Тодор Чобанов и академик Георги Марков, директор на Института по история към Българската академия на науките.
"На този ден България се завърна на политическата карта. Този ден нямаше да бъде възможен, без Руско-Турската война и без българските въстания", каза академик Георги Марков.
Хиляди българи се изкачиха на Шипка, за да отбележат годишнината от Освобождението, въпреки силния снеговалеж и виелицата на старопланинския връх. Със света литургия в шипченския храм "Рождество Христово", отслужена от старозагорския митрополит Галактион и свещеници от епархията започнаха тържествата, посветени на Националния празник, който днес съвпада с големия православен празник Тодоровден. Небесна дъга се появи тази сутрин по пътя за храма, може би като знак и потвърждение на думите от Стария завет: "И рече Бог, поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на завета между мен и земята". Нито бурята, нито силният снеговалеж спряха туристи и граждани от цялата страна да се изкачат буквално и символично до върха на свободата.
В столицата остава довечера ще се проведе тържествена-заря проверка пред паметника на Цар Освободител.