Да не ровим, че мирише лошо

В чии ръце е България? Кой управлява България? Най-лесният отговор на този въпрос води към премиера Борисов и партията ГЕРБ. Но въпросът е много по-сложен, отколкото изглежда - с него в момента се занимава дори Еврокомисията.

Коментар на Емилиян Лилов за Дойче Веле

Добре дошли в София, града на "Софарма"! – сигурно сте чували това шеговито подхвърляне по адрес на един от големите във фармацевтичния бизнес в България. Като зловеща истина. Колко шеговити и колко зловещи обаче ще се окажат резултатите от разследването на Европейската комисия за дейността на холдинга, тепърва предстои да разберем. Неоспорим факт е обаче, че той държи 70 процента от търговията с лекарства за най-големите български болници, както и че половината от аптеките, които отпускат безплатни или с намаления от здравната каса препарати, се зареждат също главно от "Софарма".

Да не ровим, че мирише лошо...

Скандалът гръмна след разкрития за това как "Софарма" продава наполовина по-евтино в Сърбия и Гърция и след като в него се омесиха и имената на зам.-здравен министър, на шеф на Касата и прочее важни играчи. И след като преди това законът услужливо е бил променен в частта му за търговете и сключването на договори за закупуване на болничните запаси.

Като цяло резултатът е равен на тотално извиване на ръце, ударена е не просто конкуренцията, а направо българският данъкоплатец и потребител. Погазени са множество правни текстове, защото пирамидата от фирми на холдинга като умел жонгльор размята едновременно производство, дистрибуция и собствени аптеки. Подчертавам – единствено за сметка на редовия българин.

Да продължим: НЗОК – бездънната яма от корпоративни интереси, търгове и обществени поръчки, скъпа администрация и като за капак – раздадени бонуси за добре свършена работа. Единствена. Моно. Много моно. За сравнение – в Германия има над 15 големи и множество по-малки здравноосигурителни дружества. Е,...

"Лукойл" – думите са просто излишни. Геополитика и преклонена пред чуждите, а не национални интереси нормативна база и сервилнечене на правителствено ниво. Преди около година пък изтече крайният срок на Еврокомисията за либерализация на пазарите на ток и газ. Много важно! За сравнение – в Германия ежеседмично пощенските кутии на гражданите са засипвани от конкурентни предложения на най-различни доставчици на ток или газ, а промяната става бързо и безболезнено, по пощата или дори по телефона. Е,...

Да не забравя онези сладури, мобилните оператори, които до последно се "ослушваха" преди да понижат цените на разговорите и роуминга, да освободят заробените си абонати от условията за прекратяване на договор или запазване на номер. А сещате ли се за бизнеса с отпадъци и комунални услуги? Да не ровим, че мирише лошо...

Монóполи за монопóли

Редицата от подобни мастодонти може, разбира се, да бъде продължена. Тя не е чак толкова дълга за размерите на малка България, но все пак доста набъбнала от лобистки прокарани закони, чадър на държавно-административно ниво и искрени пазарлъци. Последен искрящ пример е прекрояването на закон в името на един концесионер – символ на монопол над ски-спорта, туризма и безгласната природа.

Така е в разградения двор България, където никой не го е еня за по-слабия, по-скромния производител, където липсват ефективни синдикати, където разни креатури като Комисията за защита на конкуренцията са камуфлаж, а финансовият министър е цар на ценовата демагогия. И всичко заприличва на иначе симпатичната семейна игра на Чарлз Дароу Монóполи, където шепа играчи прекрояват след вечеря икономическата карта на дъската. На цяла една държава обаче!