Близо 50 хиляди българи всяка година попадат в капана на трафика на хора. По-голямата част от тях са жени, а в повечето случаи става дума за сексуална експлоатация. За тях често всичко започва като в приказка, после разбират, че мъжът на мечтите им е трафикант. Обикновено обаче вече е късно.
„Събуди се“ и Нова телевизия разказаха историята на една такава жена – Зорница.
Зорница е между 20 и 30-годишна. Води спокоен живот в малко населено място. За трафик на хора не е чувала никога. Мъж от ромски произход я набелязва като потенциална жертва. Чрез общ приятел се сближава с нея. Различният произход не я притеснява, защото е мил и печели доверието ѝ. Заминават за по-голям град, за да заживеят заедно. По думите ѝ в началото всичко е било наред. Постепенно в апартамента, който Зорница мисли за свой, пристигат и други. Чуждите мъже и непознатите жени остават при тях.
„Всичко живо живееше. Бяхме много хора. Един влиза, един излиза и никой не ми дава обяснение. Аз го попитах защо живеем с всички тези хора, а той ми разби устата. И ми каза повече тъпи въпроси да не му задавам”, сподели пред Нова телевизия жертвата.
Юмруците се превръщат в ежедневие. Страхът я парализира. За да се спаси от тях, на Зорница ѝ е обяснено, че трябва да работи като продава плътта си. Някъде там се изпарява и последната капка любов към обичания мъж. Първият ѝ опит за бягство, остава и последен.
„Тъкмо да се кача в рейса и той ме хвана, и ме бутна в колата. Хвана ме за косата”, сподели Зорница. Разбива лицето ѝ във волана. Прави и опит да отреже част от ухото ѝ. Заплашва да подпали родния ѝ дом и да нарани близките й. Юмруците са последвани от ритници. Вече я бие дори само за удоволствие. Слаба физически и пречупена психически, година по-късно, Зорница е изведена в чужбина заедно с други момичета.
В западноевропейската държава, в която пристигат, момичетата са заключени в хотел. Документите им са отнети. Разсъбличат ги, за да им направят снимки за каталог. Клиентите започват да пристигат. Когато не ги посещават в хотела, момичетата са отвеждани в обособени помещения на нощен клуб, през цялото време следени от камери. Година по-късно неизбежна смяна на документите отвежда Зорница и трафиканта й в местната полиция. Синините и белезите по лицето и тялото на жената не остават незабелязани. Задържат ги за проверка.
Идентифицирана като жертва на трафик, младата жена е върната в България. Физическите и душевни си рани лекува в продължение на години. Получава специализирана психологическа, социална и юридическа помощ. А от 2 години Зорница се учи отново как се живее нормален живот.
Какво се е случило с човека, разбил живота ѝ, Зорница не иска да знае.
За да не попадат и други млади момичета в нейната ситуация, от 3 години в България работи първата Национална линия за борба с трафика на хора.