Работниците да могат да полагат два пъти повече извънреден труд.
Това предлага Българската стопанска камара в писмо до министъра на труда и социалната политика. Бизнесът настоява за обществен дебат и съществени промени в трудовото законодателство. Причината е, че законодателството било остаряло, свръхвзискателно и противоречиво. От БСК настояват да отпадане общата забрана за полагане на извънреден труд. В момента той не е позволен, но се допускат изключения, които на практика го превръщат в разрешен. Има обаче ограничение – максимум 150 часа годишно на работник. Бизнесът иска тези часове да станат 300, но работниците да ги полагат, само ако са съгласни и при спазване на междудневна и междуседмична почивка. Дават за пример Словакия, където максимумът е 400.
„Тук, разбира се, ще става въпрос за договаряне – договаряне или на ниво индивидуален трудов договор, или на ниво колективен", заяви пред камерата на БТВ Жасмина Саръиванова, експерт в БСК.
Бизнесът настоява и за два пъти по-дълъг период (от 3 на 6 месеца), в който фирмите да могат да въвеждат непълно работно време по икономически причини. Иска промяна и в списъка със служителите и условията, при които те получават закрила при уволнение. Както и да се регламентира възможност с колективен трудов договор, който да увеличава периода за сумирано изчисляване на работното време от 6 месеца на до 12 месеца, независимо от сферата на дейност. Те настояват още да се премахнат случаите, в които се натрупва отпуск върху отпуск – като при майичнството например.
„Всичките им предложения са свързани с техния интерес, който се свежда до това – колкото се може повече да работи един човек, колкото се може по-малко да му плащам”, коментира Чавдар Христов от КНСБ.
Работодателите искат облекчаване на разрешителния режим за работа на лица от 15 до 18 г., работещи по договори за обучение в т.н. дуална система и намаляване на прага на възраст за приемане на работа от 16г. на 15г. Настояват и да се регламентира т.нар. трудов договр „за нулеви часове”, като във Великобритания например.
При този договор работникът е на разположение на шефа си – при повикване отива да свърши дадена работа във фирмата. Бизнесът иска и облекчение на задължението му да определя места за трудоустроени работници. Настоява и за преразглеждане на квотите за наемане на хора с трайни увреждания.