Индикатор ще измерва икономическия и социален принос на възрастните хора у нас и техния неизползван потенциал.
Това предвижда публикуваната за обсъждане "Стратегия за активен живот на възрастните хора в България" до 2030 година.
По данни на статистиката у нас, хората над 65-годишна възраст са 21% от населението, като делът им нараства с 4 на сто спрямо 2001 година. На всеки 100 излизащи от трудовия пазар, влизат едва 64 млади.
Стратегията отчита застаряването на населението. От 40 години и 4 месеца средна възраст през 2001 година, тя достига 43 години и 6 месеца през 2017-а.
Здравният статус на възрастните у нас и психичното им състояние са по-лоши от тези в Евросъюза.
Двойно по-малко са възрастните българи, които използват интернет - 22 на сто спрямо 50% средно в Евросъюза.
Новата стратегия отчита демографското състояние и поставя цели: на първо място възрастните да получат възможности за по-активен живот, адекватно да се използва натрупания от тях опит, да се стимулира по-дългото оставане на трудовия пазар. Ще се дават възможности те да съвместяват работата и гледането на близки, внуци или зависими членове от семейството. Ще се насърчава надомната работа, почасовата заетост, селският туризъм, като форма на заетост за хората над 55. Ще се стимулира достъпът до учене през целия живот и повишаването на квалификацията.
Държавата се ангажира да насърчава здравословния начин на живот, да подобри здравните услуги, да организира профилактика на социално значимите заболявания. Да осигури грижа в домашна среда или близка до домашната, като се създаде и така нареченото "здравеопазване на колела" за хора в планинските, полупланинските и отдалечени райони.
Друга цел на стратегията за възрастните е да се ограничи бедността сред пенсионерите, като се подобри адекватността на пенсионната система, отбелязва БНР.