Националният статистически институт представя резултатите от годишните изследвания в областта на статистиката на околната среда за 2017 година. Това съобщиха от пресцентъра на НСИ.
Води
Водовземане
През 2017 г. не се регистрират значими изменения в равнището на водоползване на национално ниво спрямо предходната година. Иззетите пресни води за икономиката се оценяват на 5 658 млн. куб. м, или с 0.6% по-малко спрямо 2016 година. Водовземането от повърхностни води намалява с 1.0%, като те формират около 90% от иззетите води. Нараства водочерпенето от подземни източници - с 3.7%, основно за целите на общественото водоснабдяване (ВиК).
Структурата на водовземането в страната е относително устойчива. През 2017 г. общественото водоснабдяване (ВиК) черпи 15.6% от пресните води, сектор Селско, горско и рибно стопанство - 14.8%, Индустрия - 69.3%, а сектор Услуги - 0.4%. Най-значителен спад се наблюдава при водовземането от сектор Селско, горско и рибно стопанство - до 834.5 млн. куб. м през 2017 г., или с 8.1% по-малко спрямо 2016 година.
Част от иззетите води се използват от потребителите, а останалата част са загуби на вода (течове, изпарения, неточности при измерването и други физически загуби).
Използвана вода
Водата се осигурява чрез обществено снабдяване (ВиК), напоителни системи, собствено или друго снабдяване. През 2017 г. общото количество на използваната прясна и непрясна вода в страната е 4 733 млн. куб. м и остава на равнището на 2016 година. Водите за охлаждане в енергетиката съставляват основен дял във водоползването в страната (78.3% от използваната вода), но и при тях не се отчита съществено изменение спрямо 2016 г. (ръст 0.6%). Търсенето на вода за напояване на земеделски култури през 2017 г. спада до 287 млн. куб. м, или с 6.8% спрямо 2016 година. В сектор Селско, горско и рибно стопанство водата за напояване през 2017 г. се оценява на 255 млн. куб. метра. Потреблението на вода в сектора на услугите нараства с 15.3%, докато консумацията на вода от домакинствата остава на равнището от 2016 година.
Допълнително през 2017 г. за производството на хидроенергия са преработени общо 17.9 млрд. куб. м сурови води (с 16.8% по-малко спрямо 2016 година).
Обществено водоснабдяване (ВиК)
Около 8.4% от използваната вода в страната се осигурява от общественото снабдяване. Подадената вода от ВиК през 2017 г. е 919 млн. куб. м, което е с 0.9% повече спрямо 2016 година. Доставената вода на крайните потребители (фактурирана) през 2017 г. съставлява 39.1% от подадената вода, а подадената нефактурирана вода - 4.1% (за технологични, противопожарни и други цели). Общите загуби на вода през 2017 г. се оценяват на 56.8% от подадената вода (521.4 млн. куб. м), което е без промяна спрямо 2016 година. Загубите при транспорта на водата (реални загуби) през 2017 г. се оценяват на 441.7 млн. куб. метра.
С обществено водоснабдяване е свързано 99.4% от населението в страната. Потреблението на вода от домакинствата през 2017 г. се оценява на 99 л на ден средно на човек (2016 г. - 100 л/чов./ден.). Над средното за страната е потреблението на вода от домакинствата в Югозападния район (118 л/чов./ден.), а най-ниско - в Североизточния район (86 л/чов./ден.). През 2017 г. 3.0% от населението е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода, предимно сезонен.
Общата дължина на водопроводната мрежа (експлоатирана от ВиК) през 2017 г. е 75 034 км, от която новоизградена - 196 км, и реконструирана/подменена - 449 километра.
Отвеждане и пречистване на отпадъчни води
През 2017 г. от икономиката и домакинствата са образувани около 428 млн.
куб. м отпадъчни води и 3 725 млн. куб. м отработени води от охлаждащи процеси - общо те съставляват 87.8% от използваните води.
Общият обем на отведените отпадъчни води във водни обекти от икономическите дейности, домакинствата и обществената канализация (вкл. дъждовни и др.) през 2017 г. се оценява на 768 млн. куб. м (без охлаждащите), от които 75.8% са третирани в селищни и производствени пречиствателни станции (75.1% за 2016 година). Нараства относителният дял на индустриалните води, пречистени на място преди отвеждането им във водни обекти - от 70.2% (2016 г.) на 70.4% (2017 година). През 2017 г. в страната са регистрирани 169 действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, от които 110 с капацитет над 2 000 еквивалент жители.
Относителният дял на населението с услуги по отвеждане на отпадъчните води в обществената канализация през 2017 г. се оценява на 76.0%. Със селищни пречиствателни станции е свързано 63.4% от населението на страната. Най-висок дял на свързаното население е отчетен в Югозападния район (77.3%) и Североизточния район (71.8%), а най нисък - в Северозападния район (43.9%).
На национално равнище се регистрира нарастване на дела на населението, свързано със СПСОВ с вторични методи и методи за допречистване - от 61.8% (2016 г.) на 63.2% (2017 година).
Общата дължина на канализационната мрежа (експлоатирана от ВиК) през
2017 г. е с дължина 11 746 км, в т.ч. новоизградена - 149 км, и реконструирана/подменена - 8 километра.
Дълготрайни материални активи с екологично предназначение
Дълготрайните материални активи с екологично предназначение (ДМАЕП) са част от общите дълготрайни материални активи в страната. През 2017 г. делът на наличните в края на годината ДМАЕП по отчетна стойност възлиза на 5% от общите ДМА в страната.
В края на отчетния период общата стойност на наличните ДМА за околната среда е 9 468 млн. лв. и в сравнение с предходната година нараства с 4.7%. Както през предходните години, така и през 2017 г. с най-голям относителен дял са ДМА за пречистване и отвеждане на отпадъчните води (производствени и селищни пречиствателни станции, канализационна мрежа и др.) - 34.1%, следвани от съоръженията за опазване на въздуха - 31.4%, и за третиране на отпадъците - 26.6%.
Регионалните данни сочат, че в края на 2017 г. най-много налични ДМАЕП има в Югоизточния район на страната (отчетната стойност е 3 208 млн. лв.), а най-малка наличност е отчетена в Северния централен район (770 млн. лева).
Общата отчетна стойност на придобитите ДМАЕП през 2017 г. е 317.6 млн. лева. Преобладаващата част от тях са за третиране на отпадъците - 50.8%, опазването на въздуха - 21.4%, за отвеждането и пречистването на отпадъчните води - 17.0%, и други - 10.8%. Апаратурата за мониторинг и контрол, придобита през годината, се оценява на 11.8 млн. лева (3.7%).
Придобитите ДМАЕП в страната са съсредоточени основно в промишлеността - през 2017 г. общата стойност се оценява на 212.9 млн. лв., или на 67% от въведените в експлоатация в страната. Както в предходни години, така и през 2017 г. най-висока е стойността на ДМА с екологично предназначение в секторите Добивна и преработваща промишленост - 29.9%, Канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (специализирани производители на услуги за опазване на околната среда) - 23.2%, и Производство на енергия, доставяне на води - 13.9%.
Битови отпадъци
През 2017 г. количеството на образуваните битови отпадъци се оценява на 3 080 хил. т, или с 6.9% повече спрямо 2016 година. Регистрира се намаление на относителния дял на битовите отпадъци, предадени за депониране - от 48.0% през
2016 г. на 37.1% през 2017 година. Същевременно се увеличава делът на предадените за предварително третиране битови отпадъци - от 49.2% (2016 г.) на 58.1% (2017 година).
Продължава изграждането на регионални системи за управление на битовите отпадъци. Същевременно се закриват изградени в миналото депа за битови отпадъци, които не отговарят на екологичните изисквания. Общият брой на регистрираните депа в експлоатация през 2017 г. е 104, като част от тях са съоръжения от регионалните системи за управление на битовите отпадъци.
Във все повече населени места се въвеждат системи за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, като през 2017 г. общият им брой достига 4 642. На национално ниво относителният дял на обхванатото население през 2017 г. се запазва на равнището на предходната година - 99.7% от общото население.
Образуваните битови отпадъци средно на човек от населението показва натиска върху околната среда. През 2017 г. количеството на образуваните отпадъци в страната се оценява на 435 кг средно на човек, или с 29 кг повече спрямо 2016 година.
Регионалните данни сочат, че през 2017 г. водещо място по събрани битови отпадъци средно на човек е Югозападният район (508 кг/чов./год.), а на последно място - Северозападният район (312 кг/чов./год.).
Сравнението по области през 2017 г. показва, че най-голямо количество битови отпадъци средно на човек са събрани в областите Габрово, София (столица), Варна и Пловдив (с над 500 кг/чов.), а най-малко - в област Кърджали (241 кг/чов.).