На 4 декември Православната и Католическата църкви почитат Света Великомъченица Варвара.
Тя се приема за покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол и се отличавала с особена красота. Тя се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния.
През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол.
В някои райони на страната, Света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и хората я наричали Баба Шарка. Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара – свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември), има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
Имен ден днес празнуват всички, носещи имената Варвара, Варвадран, Варя, Варадин.