Днес депутатите се събраха извънредно заради бюджета на здравната каса за идната година. Предвижда се над 500 милиона лева от общите ни пари да се влеят в нещо, което за повечето българи е като каца без дъно. Но най-болният проблем в тази система, която с лекота може да разболее и здрав човек, е бездушното, цинично и високомерно чиновническо отношение, което хората получават в болниците и в НЗОК.
Преди шест дни, на 21 ноември, почина нашата колежка Албена Ивайлова, покосена от тежко онкологично заболяване. Политикът Гроздан Караджов сподели пред „Новини.бг.” нейн текст, написан от първо лице само преди 1 година. Караджов организира кампания за набиране на средства за подпомагане на отглеждането на Али, осиновената дъщеричка на Албена, която отново осиротя. Ето мнението, изразено приживе във ФБ, от една пациентка за здравната каса, която всички ние захранваме през бюджета:
"НЗОК е събирателният образ на отвратителното в държавата
Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава. Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни.
Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като преддверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.
Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!
Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение. Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми. И разбира се, днес ме върнаха отново. След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.
Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало."
За Албена и хиляди други като нея, вече няма утре, за съжаление. Но за нас, оставащите да се борим с подобни бездушни службари, които зорлем хрантутим, все още има.
Затова е повече от наложителен широк обществен разговор за какво пилеят парите ни, предназначени за здраве. Според Евростат в България хората харчат и най-много лични средства, освен чрез осигуровки, за здраве. Според скорошно проучване на една социологическа агенция, 51 на сто от анкетираните са казали, че одобряват варианта за преминаване на пряка бюджетна издръжка, подобно на системата във Великобритания, където националната здравна служба финансира лечебните заведения през данъците. Подобен модел върви без здравна каса, е уточнено в предложения отговор. Т.е. повечето българи смятат, че без касата, здравеопазването ще е по-добро.
"Най-добрият вариант е пълна демонополизация на здравното осигуряване. От това биха спечелили най-много пациентите, защото ще могат сами да избират къде да отиде здравната им вноска. И когато фондовете бъдат поставени в ситуация да се борят за парите и избора им, хората ще получават и една по-добра грижа", коментира и председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров. Според него е важно да има конкуренция, от която да печелят най-много потребителите.
Е, дали тогава няма да е повече от нормално онези, които са заети с реформи на болното ни здравеопазване, да се съобразят с мнението на хората, някои от които буквално са подложени на геноцид от системата?!