„В Австралия българи емигранти се правят на италианци. Цели семейства сменят фамилиите си, за да не им личи откъде са”, пише „Марица”, цитирайки научно изследване. Тези наши сънародници се отричат не само от имената си, а и от род и родина, защото се срамували!
„Името е нищо, но човек, като е честен, тогава и името е красно. Питай в Бяла черква кого викат Пръдлето, и всеки ще ти каже. Ти мене слушай. Като е човек с честта си, то и името, например, да кажа... Аз храня къща и имам три деца - и тебе да ти се върнат, - та всеки ми има почетта, а челяк защо живей? За една чест и за едно красно име...”/ героят на Иван Вазов от „Под игото” Рачко Пръдлето/.
Тенденция българи да си сменят имената и у нас се следи от близо десетина години. От тогава по данни на районните съдилища в страната се съобщава за множество дела, които се водят за промяна на имена. Примерно в столицата всеки ден в СРС се гледат вече и повече от 1 дело по този казус.
Българите в чужбина сменят имената си, не с цел да се впишат по-лесно в дадено общество, а за да не ги разпознават като българи, сочи цитираното проучване. В което се уточнява, че нашенци навън се маскирали като италианци, защото така други сънародници нямало да ги разпознаят и да им искат услуги?!
Явно името по-лесно можеш да си смениш, ама чипа не.
У нас пък масово се прекръщават с чужди имена хора, които не харесват своите собствени. Така примерно Петрунка или Петра стават Патриция. Петя – Преслава и т.н.и т.н. Има тенденция и към промяна на най-често използваните български имена. В началото на годината стана ясно, че Александър и Виктория вече са по-популярни от традиционните Георги и Мария и т.н..
Всеки има право да избира как ще се нарича, но род и родина не може да избере, а който се е отказал от тях, не е прокопсал, казва народът ни. Но явно някои вече са се отрекли напълно. От Вазовото: ...българин да се наричам –
първа радост е за мене”, също.