Това заяви в свой коментар пред „Новини.бг.” дъщерята на покойния президент Желю Желев Станка. Потърсих я за мнение по повод разгорялата се полемика тези дни в социалните мрежи за идеята на Първия национален координационен съвет на СДС летището в София да се именува на първия демократично избран български президент – Желю Желев. Неотдавна Станка Желева дари архива на баща си за бъдните поколения на Държавна Агенция „Архиви”.
„Потресена съм от опитите на едни и същи хора, противници на баща ми и приживе, и сега, да петнят, клеветят и мърсят името му. Те пак се афишираха по повод идеята да кръстят летището на негово име. За това аз няма да коментирам, не смятам, че е редно да вземам отношение. Само ще попитам: Моят баща по-малко заслуги ли има от Марко Семов, на чието име вече има кръстен булевард? Или от Светослав Лучников и др.? И ще спра до тук.
За баща ми ще допълня, че той както влезе в политиката, така и излезе от там – никога и стотинка не е откраднал, не е участвал в никаква приватизация, не е обидил и нагрубил друг човек. Нямам думи да опиша огромното си разочарование от действията на неговите противници. За тях Желю Желев беше неудобен приживе, продължава да е и след смъртта си. Защото за разлика от тях, баща ми бе почтен и добър човек. Прийомите на враговете му – да повтарят едни и същи лъжи и преди, и сега, да се опитват да пренаписват историята, са - меко казано, мръснишки”.
Това заяви дъщерята на Желю Желев, огорчена, че се опитват да поругават паметта на покойния президент. Те са както хора от БСП, така и от средите на по-късните структури на разлюспилия се СДС, в който днес членуват шепа хора, също - от администрацията на президента и други, несподелящи идеята.
Ето какво гласи самата петиция до настоящия държавен глава, която разгласи Петко Симеонов, социолог, един от основателите на някогашния съюз, поставил началото на дългия път на демокрацията у нас преди близо 30 години:
На основание на Конституцията на Републиката чл. 98, т. 13, предлагаме Ви да се преименува „аерогара София“ на „аерогара Желю Желев“.
Вярваме, че д-р Жельо Желев и неговото дело трябва да бъдат почетени. Това е начин да се създават и утвърждават личностните образци, които персонализират българската идентичност.
Пример за българския гражданин трябва да бъдат хората, които:
Защитават своите граждански и професионални разбирания независимо от политическата конюнктура и възможните репресии и неудобства. Желю Желев беше такъв!
Свързват своето трудово и творческо дело за утвърждаването на основните ценности на цивилизацията в нашето общество. Желю Желев беше такъв!
Настояват и постигат единството на нацията в името на общодържавните цели, като преодоляват етнически, религиозни, политически различия сред отделните групи от населението. Желю Желев беше такъв!
Посвещават живота си на политическото, стопанското и гражданско развитие на България. Желю Желев беше такъв!
Поемат отговорностите да служат всеотдайно на България. Работят за нейния международен авторитет. Ангажират страната в мирни инициативи. Търсят и намират пътища за разбирателство на Балканите. Желю Желев беше такъв!
Не се облагодетелстват от служебното си положение. Не злоупотребяват с власт. Желю Желев беше такъв!
Изпълняват стриктно конституцията и законите на страната. Процедурите на демокрацията са тяхна ценност. Желю Желев беше такъв!
Не се отказват от работата си в полза на България до края на дните си. Желю Желев беше такъв!
С целия си живот доказват, че нито жертви, признания, длъжности могат да ги отделят от връзката им с редовите хора на България. Желю Желев беше такъв!
Доктор Желев в трудно време публично се противопостави на основна теза в трудовете на Ленин. Изселен от София, той написа своя труд „Фашизмът“, който имаше огромно значение за разбирането на обществените процеси в България. Негова беше инициативата и подборът на учредителите за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, създаден на 3 ноември 1988 година. Той беше централната фигура в създаването на СДС на 7 декември 1989 година и стана неговият пръв председател. Д-р Желев беше първият демократично избран президент на Република България след рухването на тоталитарния комунизъм. Той учреди и ръководеше Балканския политически клуб, след като се оттегли от президентската длъжност. Желю Желев напусна този свят като авторитетен, уважаван и скромен човек.
Казаното дотук не означава, че той не е имал недостатъци и не е допускал грешки. Но те не са предмет на настоящото предложение.
Следват подписи на организаторите, сред които са Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски и др.