Този простичък въпрос възниква винаги, когато прочетем някоя зверщина за поредно изоставено дете, за безбройните сираци, за някоя пияна безотговорна биологична родителка, която си налива бебето с алкохол, за да не плаче, но не го храни и не се грижи за него...
Социалните мрежи втори ден се пукат по шевовете от хорското възмущение по повод на скандално видео, заснето в София. На кадрите се виждат две кьоркютук пияни и клатушкащи се циганки, които държат полуголо и посиняло от студ бебе.
Днес д-р Кръстина Маноилова, педиатърката прегледала и погрижила се за момиченцето заяви, че изследванията на бебето показали ниска кръвна захар, което е сигнал за недохранване. Майката на бебето, която видимо е на близка до детската възраст, дори не е знаела кога е рождената му дата. Обаче знае със сигурност, че държавата трябва да й дава пари за него. Това тук се нарича „социално подпомагане”, но си е чиста проба фалшива загриженост и измамничество от страна на голяма група хора – цигани и българи.
Близо 2000 бебета се изоставят годишно в България, според официалната статистика. Неофициалната обаче е още по-тревожна, тъй като в нея влизат и случаи като гореописания - на деца, които уж се отглеждат в семейства, ама не съвсем, тъй като са практически изоставени на оцеляване. Евростат ни подрежда на първо място по този печален показател сред страните в съюза.
Не е важно, разбира се, че в случая става въпрос за циганки. Стотици са случаите на зарязани на самоотглеждане деца и в български семейства. В съзнанието ми се е запечатал един мрачен репортаж за семейство някъде във Врачанско, което имаше 6 деца, които отглеждаха в една свинеферма и хранеха децата със смески за прасета. Така, че в случая не е важно дали слагаме щампа, защото тя няма да реши проблема с безотговорността на някои родители и липсата на закрила на децата. Нищо, че държавата има куп агенции и други органи, които с нашите данъци трябва да се грижат за децата в риск. И пак възниква въпроса – защо хрантутим толкоз ведомства, които реално комай само получават заплати? За безбройните НПО-та дори не ми се пише вече, защото няма особен смисъл – нито от тях, нито от писането за тях.
Вой до небесата се разнесе у нас, когато в Норвегия властите погнаха родители за безотговорно отношение към децата им. А по-добро ли е тукашното безхаберие? Явно и двете крайности са прекомерни. Но все пак не е зле социалната система за грижи и закрила на децата у нас да спре само да се омотава в излишна бюрокрация, в чиновническо бездушие и безброй документи, както досега. Финансовото подпомагане на семействата, в които има криза, е важно и нужно. Ама по-напред имат необходимост от психолози и социални работници, които не се гнусят да работят на терен, не само с бумаги, статистики, констатации и обобщения.