Кинорежисьорът Цветодар Марков си отиде от нашия свят на 49-годишна възраст. Новината съобщиха негови близки.
Марков е роден и израснал във Варна. От дете Цветодар е привлечен от сцената – заедно с брат си (Ивайло Марков – директор на кукления театър в Търговище) посещават емблематичната за града театрална школа на братя Райкови „Щурче”. През 1993 година завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър” при проф. Енчо Халачев, а през 2002-а - „Кино и телевизионна режисура” при проф. Владислав Икономов. Играе в киното, продуцира, режисира телевизионни и игрални филми.
Цветодар Марков прави пълнометражния си кино дебют през 2010 година с „Лов на дребни хищници”, оценен високо от критиката и зрителите. Това е и първият изцяло дигитален български филм, който спечели доста награди от наши и световни фестивали. Трейлър на "Докато Ая спеше". През 2015-а идва и вторият му игрален филм „Докато Ая спеше”. За участието си в него Стефан Денолюбов спечели Награда за най-добра мъжка роля на на XXXIII Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна, припомня БНР.
Честен и безкомпромисен артист, Цветодар Марков се бореше за промяна в статуквото на родното кино. Продуцент: 2010 г. - „Лов на дребни хищници“ 1997 г. - „Захар“ – телевизионно шоу 1996 г. - „Миш-Маш“ – телевизионно предаване Режисьор: - „Фамилията“ 2012 – 2014 г. - „Революция Z” 2010 г. - „Лов на дребни хищници“ 2010, „Докато Ая спеше” 2015 Асистент режисьор на филмите: 2008 г. – „Руд“ – реж. Владимир Шишков 2002 г. – „Рапсодия в бяло“ – реж. Теди Москов 2001 г. – „Хълмът на боровинките“ – реж. Александър Морфов Автор на оригинална идея: 1997 г. – „Имам една идея” – реж. Илиян Симеонов Актьор във филмите: 2013 г. - „Джулай“ (Захари) - реж. Кирил Станков 2011 г. - „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ - реж. Георги Костов 2008 г. – „Хъшове“ (Тончо Тралалата) – реж. Александър Морфов 2001 г. – „Хълмът на боровинките“ – реж. Александър Морфов 2000 г. – „Търси се екстрасенс“ – реж. Михаил Мелтев 1996 г. - „Ах, Мария“ (Лоренцо) – реж. Виктора Понс 1994 г. – „Игра на челик“ (Иво) – реж. Пламен Масларов 1993 г. – „Козият рог“ – реж. Николай Волев.