Все повече българи живеят самостоятелно, показват публикуваните от НСИ данни за броя и структурата на домакинствата в страната, на база извършеното през 2011 г. преброяване на населението.
Статистиката показва, че за последните десет години (от предишното преброяване през 2001 г.) броят на домакинствата в България се е увеличил, като същевременно средният брой лица в домакинство намалява, пише "Капитал". Според определението на НСИ, домакинство се формира от един човек, който е на самостоятелен бюджет, или от две или повече лица, които живеят в едно жилище и имат общ бюджет, независимо дали имат родствени връзки. Така, според статистиката, към 2011 г. населението на страната живее в малко над 3 млн. домакинства, при 2.9 милиона към 2001 г. Средният брой лица в едно домакинство е 2.4, при средно 2.7 към 2001 г. Повече от половината от домакинствата (59.2%) са едночленни и двучленни, посочват от НСИ.
За последните десет години броят на едночленните домакинства се е увеличил от 662.8 хиляди до 925.4 хиляди. Делът им спрямо общия брой на домакинствата нараства от 22.7% до 30.8%. Броят на двучленните домакинства се повишава с 22.9 хиляди в периода 2001-2011 г. При домакинствата с трима и повече членове за последните десет години е отчетено намаляване както в абсолютни стойности, така и като брой.
Резултатите от преброяването през 2011 г. показват запазване на тенденциите от последните десетилетия за увеличаване на дела на хората, живеещи в градовете за сметка на тези в селата. Към 2011 г. общо 73.3% от всички домакинства са в градовете, при 68.3% към 2001 г.
Като ясно изразена тенденция от НСИ открояват и отчетливото увеличаване на домакинствата без деца, особено в градовете. Ако към 1992 г. делът на домакинствата без деца е бил 64.2%, към 2001 г. те са вече 70.5%, а към 2011 г. достигат 75.5% от общия брой на домакинствата в страната. За градовете нарастването е от 60.6% през 1992 г. до 74.8% през 2011 г., а в селата увеличението е съответно от 71.5 до 77.5 процента.