Българската армия отбелязва 74 години от първата битка на първата Парашутна дружина. През 1943 година, в състав от 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника, е сформирана Парашутната дружина.
На 10 октомври 1944 година тя е включена в частите на Първа българска армия, а седмица по-късно, на 18 октомври, е първата й битка за овладяване на височината Стражин и осигуряване на път за настъпление към Скопие и Куманово. Боят започва в 7 часа сутринта и продължава до 15 часа следобед, когато позицията е овладяна. В превземането на върха живота си дават 54 български военни парашутисти, 69 са ранени.
От 1945 година до днес, 18 октомври е ден на преклонение пред свидните жертви на Парашутната дружина, дадени по време на Втората световна война. На тази дата през 1944 година дружината, като част от Първа българска армия и антихитлеристската коалиция, получава първата си бойна заповед да превземат връх Стражин, вратата към Страцин и така да осигурят плацдарм за настъплението към Скопие.
Тези исторически факти припомня в интервю за БТА бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-ма бригада "Специални сили", наследник на Парашутната дружина. Генерал Матеев отбелязва, че задачата е отговорна, тежка и почти неизпълнима - хълмът е изключително укрепен, а дружината е подготвяна за други специфични действия. Командващият Първа българска армия ген. Владимир Стойчев поставя тази задача на парашутистите, защото е смятал, по думите на ген. Матеев, че само те могат да я изпълнят. За съжаление, обаче, още в първите 10 минути на първата атака дружината дава страшно много жертви, но успяват да овладеят силно укрепения от немците хребет.
Историческите анализи са категорични, че дружината не е била подготвена за подобни действия, не е била проведена предварителната артилерийска подготовка, не е била осигурена и помощ от въздуха. Въпреки това успяват и с това показват, че независимо, че са готвени в Германия, без никакви сантименти, изпълняват стриктно заповедите като български военнослужещи в защита на Родината.
Във военната история ще остане това, което е направил ефрейтор Никола Паскалев, лекокартечар от Първа парашутна дружина, който тежко ранен, успява да достигне до хитлеристкия бункер на върха и да се самовзриви в него. След кървавия бой оцелелите намират част от хастара на куртката му със следния надпис: "Ако спечеля - печели цял народ, ако загина, губя само мене си и моята картечница Ганка!"
След битката лично ген. Стойчев посещава Парашутната дружина, където е посрещнат от командира й кап. Любомир Ноев със сълзи на очи и с думите "загинаха ми момчетата". Със заповед на ген. Стойчев телата на всички загинали парашутисти, както и другите, загубили живота си до края на войната, са пренесени и погребани в Централните софийски гробища и са единствени от Българската армия, погребани в Родината. Според ген. Матеев това е жест на признание към войните от Парашутната дружина.
В процентно съотношение тя е с най-много жертви - 59 убити и 150 ранени от общо 429 души. Каквото и да спори историята, неоспорим е фактът, че те са показали, че са български войни и са воювали за България. Остава и въпросът защо обучените за десантни действия в тила на врага воини са хвърлени като редови щурмоваци срещу картечния огън на немците.