Отшумява една тема – бавно неусетно почти. Темата за престъпната схема с онколекарства. Отшумява и накрая (не след дълго) ще вълнува само пряко заинтересованите.
Но така се случва в съвременния свят, в който новините и трагедиите връхлитат една след друга, а масовите комуникации правят това връхлитане много лесно.
Ще трябва да съм доста внимателен към тази тема, защото, както се убедихме, гилдията е докачлива, а аз си имам правило – да не ядосвам бармани, сервитьори, лекари и зъболекари – с други думи: хора, които могат да ми плюят в яденето или да ми причинят болка.
Да започнем малко по-отдалеч.
В България има 4 типа лекари и медицински служители:
- некадърни, на които не им пука;
- некадърни, на които им пука;
- кадърни, на които не им пука;
- и кадърни, на които им пука.
Поради редица лични причини, през последните около 15 години имам преки впечатления от работата на гилдията в България. Затова, без да гадая или цитирам някого, мога да кажа, че голяма част от последната спомената група НЕ Е вече в България.
НО…
Но все пак има много от тях тук. Казвам го отново от личен опит. Именно затова гилдията (макар че повечето няма да си признаят пред всеки) е разделена. Ще го обясня по детински: на „добри“ и „лоши“.
Лошите докарват лошото име и създават куп проблеми за колегите си, които си вършат работата, са изключителни професионалисти с международно признание, са съвестни, могат (и го правят) да помогнат бързо и адекватно. Те буквално носят всички на гърба си, за да има професията и добра страна.
Преди години едни служители от едни болници бяха излезли на протест заради ниските си заплати. До тук – добре. Те обаче решиха да покажат малко по-грозната страна на човешката природа и забиха пирона на завистта. Публично, пред медии, заговориха за заплатите на техни колеги от друга една болница – колко били високи. А сега обяснението, което тогава остана скрито от погледа. Много голяма част от протестиращите бяха от онези, които всички сте виждали – кафе пауза от по 30-40 минути на всеки 30-40 минути; плаващо работно време, което все отплава към частни кабинети; приемащи частни/платени пациенти в кабинетите си в държавните клиники, докато простолюдието чака пред вратата.
Да, да, знам – „за толкова ни плащат, толкова ще работим“. Чудесно…
Хората от „другата“ болница, които явно трябваше да се засрамят от високите си заплати, по същото това време правеха свръх дълги и тежки операции на пациенти от цяла България. Операции, най-кратката от които продължава около 5 часа, а стандартно – по 6-7-8 часа. Дежуряха и се случваше след целодневна смяна да сформират спешен екип – работа през нощта, която преминава в смяната на следващия ден. Така с дни не виждаха семействата си. При тях нямаше дебели, защото на всички се налагаше да ходят на фитнес, за да могат да се справят с натоварването.
Но при тях нямаше корупция. Предпочитаха да си запазят заплатите. Докато при онези – протестиращите, знаем или поне можем да направим обосновано предположение, че корупцията е… как да кажем – редовна.
Ето тези два свята се сблъскват в гилдията. Когато два такива „фронта“ се сблъскват, какво се получава? Точно така – буря. По правило: над главата на пациента.
В това уравнение (логично) видяхме, че има две страни: малко работа/ниски заплати/корупция --> срещу: много работа/добри заплати/без корупция.
Да го наречем „Естествен ход“.
Има обаче и трета страна – най-грозната и неестествена, противоприродна. Хора, които се наричат „лекари“, хора, които са богати (не „заможни“, а БОГАТИ), хора, на които обаче това не им стига. Те работят, колкото да не заспят, но искат пари.
И от това извращение на човешката природа се раждат онези, които подменят лекарствата на онкоболните и ги продават. А онкоболните, както всички знаем, не са като онези с порязан пръст, а са между живота и смъртта. И изведнъж се оказва че животът или смъртта им са в ръцете на…
(поради липса на подходяща дума, ще използвам „хора“, макар сам да не съм съгласен с това описание на съществата)
Това са хора, които с лека ръка са подписвали смъртни присъди. А вие си мислихте, че смъртното наказание в България е отменено… Ами не е. И всички са потенциални пътници.
Животните (уж бездушните твари) не убиват, когато не са гладни и не ядат повече от това, което им е необходимо. Преведено на човешки език: не са алчни. Е, кое тогава е най-опасното и гнусно животно на света…?
Манталитет, който ни струва хиляди животи: „Всички бъркат в кацата, защо не и аз?“ Чакай малко! Едно е да краднеш от служебното гориво, друго е да подписваш смъртни присъди.
Много ми се иска да попитам съществата, крали от болните: какво ви се върти в главата, добре ли спите, харесвате ли се, понасяте ли се? Но няма смисъл, защото знам отговора – много са си добре. Те са това, което психолози и психиатри от десетилетия описват като „психопати“ и „социопати“, те нямат същото мислене, както останалите хора. Счупени са по рождение.
В този ред на мисли: как ви се струва идеята да се въведе психотест за лекарите? Да, да – знам, че всички сме „малко луди“, но все пак не убиваме за пари, нали?
Както и да е. Засега от този пъзел имаме едно единствено парче – има задържани за престъпленията.
НО…
Но „задържани“ съвсем не означава „осъдени“ или „получили справедливо наказание“. Като безмълвна публика сега седим и наблюдаваме развръзката. Внимавайте много в нея, защото тя ще покаже що за държава и народ сме. Следете я изкъсо.
И по-важният, много по-важният въпрос: какво ще се случи с потърпевшите пациенти? Обезщетение? Ново безплатно лечение? Възкресяване и връщане от мъртвите? Какво?
Знаем какво трябва: санкции, наказания, контрол, реформа. Но знаем, че има много хора в системата „на хранилка“ и те ще спъват всеки опит за нормализиране.
Мирослав Ненков го каза: пълно е с „кърлежи“ и много трудно ще се изкарат.
Може би ще помогне, ако някак накараме уважаемия законодател да се реди на опашката пред кабинета заедно с нас; и да няма: правителствена болница или „влизаме без ред, лекуват ни само най-добрите веднага и с преференции“. Да видим тогава как бързичко ще се случат нещата и с реформите, и с въвеждането на ред.
Е-е-е-ех, мечти, мечти… Не е невъзможно, но с тая апатия у народа, шансовете ни са около 0,000000001%.
Какво можем да направим? Опция 1: чакаме законодателите, реформаторите (разбирай: хората с власт, вземащи решенията в страната) да се впрегнат и да действат. Седим и чакаме.
Опция 2: от гилдията знаят кои са им „гнилите ябълки“. Ще е добре да ги изобличите. Знам, че не е лесно, но животът не е лесен. Питайте онкоболните.
Изкарайте ги пред хората, нататък поема обществото (иска ми се да го нарека „гражданско общество“, но май още е рано) и, разбира се, прокуратурата.
Иначе всички ние сме безпомощни и с вързани ръце. Наблюдатели.
И отшумяваме бавно, неусетно почти…