На 22-ри септември преди 110 години в историческата ни столица Търново е обявена Независимостта на България. Известният наш историк проф. Андрей Пантев коментира тази бележита дата пред „Новини.бг.”
Независимостта е не толкова романтично събитие като например Априлското въстание, Освободителната война, Съединението, величествените подвизи на нашите герои по време на Балканските войни. Но на тази дата – 22 септември, ние окончателно махаме духовните фесове от главите си.
Най-сетне нашите мъченици, бунтари, революционери, книжовници извоюват достойно място на България в съпоставка с останалите европейски страни. До тази дата Портата, сиреч Турция, одобряваше всички наши действия, в т.ч. с кого да сключим политически съюз, макар често това е било съвсем формално.
Друг е въпросът и той е абсурден, че фактически до 22-ри септември 1908 г. сме вземали повече мъдри и храбри решения и действия, отколкото след това.
Но така или иначе с този акт България вече стои „барабар Петко с мъжете” – наравно с всички останали европейски страни. Идеята, на Балканските държави да се дава независимост на час по лъжичка, е един от коварните замисли да се контролират тези държави.
Една по една те отхвърлят тази зависимост, за да покажат, че най-сетне са част от европейското общество, семейство и държавна система.
1908 година вече можем да кажем, че България се изравнява напълно по дипломатически статут и контакти с останалите европейски държави. Това ставабез насилие, без да сме се били и да сме давали кръв, което е много важно.
В литературата ни, дори в европейската, няма романтика в отразяването на този акт, а той е финалният акорд на нашите мъченичества – от Чипровското въстание през Априлското и прочее, можем да кажем, че самото Съединение, което честваме до 1908 г., е формално - под егидата на султана.
Ето това е смисълът на независимостта. Не бива да се забравя, че зад този акт стоят хилядите щикове на нашата армия. Това го нямаше през Априлското въстание и Съединението. Цивилизовано е осъществен един мирен акт. В същото време зад тази декларация стоят една вече значима сила - от учители, офицери, дипломати, политици и това вече ни прави равни на другите, а в някои отношения и малко повече от тях.
Независимостта е условие, но не е гаранция, че ще се вземат правилни и мъдри решения. Повече или по-малко най-фаталните решения през последвалите войни 1913г. – 1915 г., сме ги вземали сравнително самостоятелно. Но не е възможно да се прави това, ако сме зависими от другите и не сме самостоятелни. В това отношение можем да кажем, че България поема своята отговорност като самостоятелна държава. Друг е въпросът с какво се разплаща това по-късно.
Ние обаче вече сме готови да плащаме за всичките си решения – мъдри, храбри, неразумни, престъпни... Затова този ден трябва да се помни – България е равна на другите.
Да вземаш самостоятелни решения, е част от нашето достойнство. Дори, когато те не са мъдри, все пак е по-добре да вземаме не мъдри решения сами, отколкото да следваме останалите.