Учебната година започва не много оптимистично - със статистики за продължаващо насилие върху деца и за наказани родители, които отказват да пращат своите наследници на училище. А политиците все още не бързат с изготвянето на Национална стратегия за преодоляване на насилието и агресията в училищата и семействата. За нея се сещат само, когато стане поредната трагедия, в която са замесени деца.
„На над 500 родители са издадени наказателни постановления, заради това, че не пращат децата си на училище. През миналата учебна година заради същото провинение са спрени 100 300 социални помощи”. Това съобщи самият министър на образованието Красимир Вълчев. Въпреки усилията на министерството става ясно, че продължава порочната практика някои родители да вземат помощите за децата си като социално слаби и да не ги използват за училище. От години това се прави предимно в ромските гета, но не само. Има родители, които продължават с тези средства да си купуват храна и алкохол, вместо учебници и помагала за децата си.
„Близо 700 сигнала за насилие над деца в семейството са получени през миналата година на Националната телефонна линия за деца”, стана ясно тези дни. Това обаче са само регистрираните по този начин случаи, в действителност те са много повече.
Едва ли има смисъл тук и сега да припомняме всички престъпни прояви на малолетни и непълнолетни през годините назад. Училищният психолог Иван Игов в разговор ми цитира, че 27 на сто от учениците в България са подложени на системен тормоз в училище. А 1/3 от семействата у нас живеят в агресия, побоища и тормоз.
Децата, станали жертви на насилие, обикновено също стават насилници. Освен към агресия, те са склонни към употреба на наркотици, към самоубийства и изпадане в депресия. Това са публични твърдения на специалисти, заети в тази област.
Пак според тях, за насилие говорим не само, когато плющят шамарите, а и когато се упражнява психически тормоз върху подрастващите. Примерно, когато не им обръщаме достатъчно внимание или не им позволяваме да правят свои избори.
Децата подражават дори, когато става въпрос за агресия. Затова е много важно обществото да прояви загриженост и да се опита да контролира подобни процеси. Как а стане това ли? Ами на първо време с подходящо законодателство и правила. Също така и с активни програми в училищата и социалните служби за обучение и др., заимствани от други страни, където също този проблем не е от вчера. Няма смисъл да се вайкаме, че тези проблеми са само у нас. Не, не са, за съжаление.
Само че другаде обществата признават, че болеят от този съвременен бич. А ние тук го пренебрегваме и все си обещаваме, че от утре ще започнем да го мислим и решаваме.
"Да се отгледа едно дете, е нужно цяло село", гласи една африканска поговорка, която цитира дългогодишният училищен психолог и бивш депутат Христо Монов. Според него нашето общество не чува гласа на децата си.
А нали те са нашето бъдеще и тогава какво ни чака занапред?!