На 1 септември започва църковната Нова година. Православната църква почита днес Св. Симеон Стълпник (357-460) и майка му преп. Марта.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Симеон Стълпник се смята за покровител на земеделския труд. Неговият празник е и начало на земеделската година, когато започвала есенната оран и сеитба, както и бруленето и събирането на орехите.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома;
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове. С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата.
Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита.
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
Имен ден празнуват Симеон, Сима, Моньо, както и Симона, Моника и Марта.