Уличното правосъдие е на път хептен да прогони миражите ни за живот в правова държава. Освен зациклилите реформи в правораздавателната система. Знайно е, че, когато тълпата влезе в съдебната зала, правото излиза през прозореца.
Поредно доказателство е решението на Върховния административен съд – ВАС, че строежът в Младост, заради който революцията свали предишната кметица и качи на власт обвинената впоследствие в корупция Десислава Иванчева, е законен и ще бъде завършен.
Д-р Цвета Авджиева бе кмет на населения столичен район от квотата на ГЕРБ, избрана през 2015 г. Само година по-късно тя бе поругана и отхвърлена от недоволни от застрояването граждани, сдружени в свои НПТ-а. Конкретният скандал се завихри заради строеж пред блокове 19 и 20 в квартала „Младост 1”. Организираха се подписки, а обвиняемата днес за вземане на подкуп Десислава Иванчева, тогава кръстосваше района и лично събираше подписи от недоволни. Впоследствие бе избрана от близо 29 000 свои съмишленици, при приблизително население в района 113 000 души.
В края на краищата „залпът на Аврора” надделя над всякакви разумни и законосъобразни доводи, а резултатите с днешна дата са повече от красноречиви за това какво се случва, когато тълпата решава.
„ВАС оставя в сила решение № 4873/18.07.2017 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9254/2016 г. Магистратите са категорични, че градежите върху частни имоти, могат да бъде забавяни, но не и спирани от местните общини”.
Има безброй подобни примери в най-новата ни история. Това показва само едно – нищо не сме научили от грешките и гафовете, допускани в миналото ни по различни поводи. Дори най-ревностните отрицатели на някои от предишните ни обществени етапи, сега на практика прилагат същите методи и средства.
Провалилата се с гръм и трясък на последните демократични избори у нас т.нар. „градска десница”, която някои шеговито наричат „Да, 2,96%”, излезе с апел за оставката на министър Ивайло Московски след зверската катастрофа край Своге.
„Ние от „Демократична България” настояваме за оставката на министъра на транспорта Московски, който през своите три мандата не успя да въведе задължение за използване на предпазни колани при пътуване в автобус.
Въпреки многократните обещания, които даваше след всяка катастрофа с много жертви, Московски не намери воля да внесе навреме предложения за изменение в законите и да настоява мнозинството в парламента да ги приеме. Това не беше негова кауза”.
Тези демократи намират, че най-съществената причина за пътното произшествие, е тази. Не лошият пътен участък, не състоянието на автобуса, скоростта или друго.
Друг самоопределящ се като демократ и писател Николай Колев – Босия, който твърди, че гладува близо 80 дни обаче нескрито ги иронизира, че можели да поискат оставката на министъра заради цвета на седалките примерно. Щото пък той самият апелира за изгонването на Ивайло Московски, ама за друго – за издаване на фалшиви книжки и др.нарушения, за които се кълне, че имал доказателства отпреди 4-5 години.
Другата, не толкова „демократична” опозиция от БСП, също веднага използва пътната трагедия да заяви мераците си за курс към смяна на властта. Не че по време на техни предишни управления не сме били свидетели на други тежки ПТП-та с дузини жертви. Или че техни строителни фирми не са правили чутовни гафове...
Тъжно и грозно е, че мнозина яхнаха трагедията в Искърското дефиле и се опитват нескрито да вадят дивиденти в своя полза, дори още преди да бъдат погребани загиналите и оплакани от опечалените.
Но, вероятно революцията така им повелява. Нищо, че тя връща насилието в държавата, потъпквайки законите и нормите. Очевидно е, че в ушите и най-вече в мозъците на мнозина „залпът на Аврора” продължава да звучи. Тогава защо се пънем да се съизмерваме с правови държави?! Досущ като идиома „видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”...