Българите пак скочиха векове назад и хиляди километри на запад и се направиха на каубои. Дори не говорим за жестока мафиотска престрелка, ами… поредният обикновен битов инцидент завършва със стрелба, като в Дивия Запад.
В началото на годината за N-ти път се заговори за актуален електронен регистър на оръжията в България. Това е тема с продължения и вариации и се дъвче от много време насам. След днешната случка – стрелбата в София, предизвикана от битова нелепица, пак някак излиза на дневен ред.
От 2014 г. все слушаме за това, че регистърът ще се случи всеки момент… така че дори краят на 2018 г. на повечето от нас не ни се струва възможен краен срок.
Актуализирането на автоматизирания регистър по контрола на общоопасните средства е абсолютно необходимо и то се вижда най-малкото от това, че в него към момента има данни само за оръжия, регистрирани след 2013 г. Тоест пистолетът на дядо Ви я го знаят, че съществува, я – не). Затова още през 2014 г. проверка на държавното обвинение видя, че има сериозни нарушения при воденето на отчета за издадени разрешителни. През 2016 г. пък Върховната административна прокуратура съобщи, че има данни психичноболни и осъдени да носят оръжие.
Електронният регистър е задължителен, според закона между другото, но от МВР преди години още заявиха, че няма пари да се направи. Това звучи малко като „правото на силния“ да казва кое задължително нещо може да се отложи и кое – не. Тоест: ако от МВР вдигнат рамене и кажат: „То е задължително, ама няма пари“, е едно, но съвсем друго е, ако аз вдигна рамене и кажа: „Ми нямам пари за винетка, Гражданска, данък, преглед, иначе знам, че е задължително, ама…“ Тогава няма да ми се размине, нали? Нищо, де… то така работят институциите навсякъде. Или…?
Според данни на прокуратурата оръжията, които се носят в България с надлежно разрешително, са над 340 000, а близо 125 000 от тях са собственост на физически лица – с цел самоотбрана. „Самоотбрана“ е добра дефиниция – по принцип, но в България почти всяко използване на огнестрелно оръжие от физическо лице срещу друг човек се счита за „превишаване пределите на неизбежна отбрана“ и се наказва. Всеки го знае, съответно повечето собственици на такова оръжие го носят с цел „сплашване“ и „самочувствие“. Какво става обаче, когато това сплашване мине отвъд търпимите норми и нервите зад спусъка изиграят лоша шега? Става новинарско заглавие, ето какво става.
В края на миналата година излязоха данни на прокуратурата, според които стотици разрешителни за носене на оръжие са изтекли. Какво толкова, би си казал някой, нали някога собствениците са минали курсове, прегледи…? Всъщност е от голямо значение, защото за 5 години (срокът, в който важи разрешителното) могат да се случат много неща – нечия съпруга да почине, човек да се разболее, нервите му да се пречупят, да стане неустойчив и т.н. Тогава никой не иска да го вижда с оръжие в ръка. Най-малкото за негова собствена безопасност.
Знаете ли чие разрешително за оръжие беше изтекло? На стрелеца от Лясковец през 2014 г. Всъщност там беше голяма загадка как въобще беше ПОЛУЧИЛ разрешително, при положение, че е имало данни за това, че заплашва съседите си със саморазправа и няма условия за съхранение на оръжие. На базата на това, първо му е отказано. След това обаче му разрешават и той се сдобива с цял арсенал.
Тук следва другият пропуск: не само контролът на разрешителните е с клатеща се основа, но и принципът на издаването им. Теоретично, процедурата по издаването е дълга и сложна (вижте справка в края на текста). Но „теоретично“. И какво значение има всичко това, след като психично болни или неуравновесени могат да имат оръжие? Да, наистина, в САЩ издаването на разрешително е лесно, та лесно и там всеки може да носи оръжие. Но… оттам ли точно да вземаме пример в това отношение? Там, където се случват най-масовите убийства. За други неща можем да вземаме пример, но за това точно – не. В България е много трудно (както споменахме – теоретично) да се даде разрешително. Но на практика има два аспекта, които са най-важни (придобиване на умения за боравене и психологическа пригодност), а се пренебрегват с лекота. Психотестове се купуват, това е обществена тайна. Не е никаква тайна обаче случаят „Лясковец“ и данните на прокуратурата за психично болните с оръжие.
Така че какво излиза? Правилата строги, контролът го няма.
Да не отваряме въобще тема за незаконното оръжие и всичките майстори и „фабрики“ за преправяне на газово в бойно, с които станахме известни в цяла Европа. Как можем дори да си мечтаем за контрол над незаконното оръжие в България, при положение, че дори законното е безконтролно?
---------------------------------------------------------------------------
Как се издава разрешително за огнестрелно оръжие:
Първо ще трябва да си извадите свидетелство за съдимост - издава се от Районния съд по роден град на лицето; бележка от психодиспансер - за извършен преглед от психиатър с констатация и печат с името на лекаря; снимка в паспортен размер.
Това ще ви е необходимо САМО за да се запишете на курс за безопасно боравене с оръжие. След това трябва да извадите документ от Национална следствена служба, че не сте следствен към момента и нямате повдигнати обвинения.
След това отивате в служба Контрол по общоопасни средства (KOС) в районното по местоживеене. Там се плаща държавна такса. След това си купувате метална каса за съхранение на оръжието. Адресът от личната карта и адресът, на който се монтира касата, трябва да съвпадат. Кварталният полицай трябва да провери въпросната каса и даде разрешение. След месец се получава разрешителното за закупуване на оръжие. НО – то трябва да се купи до 3 месеца след издаването на документа с 50 бр. боеприпаси.
Има и още:
След покупката трябва да занесете оръжието ОТНОВО в служба КОС заедно с фактурата; талон от разрешителното; сертификат – ако оръжието е ново; ако купувате втора ръка, трябва удостоверение за техническа годност; и 5 бр. боеприпаси, за да се направи прострелка.
Още един месец по-късно ще получите оръжието си, заедно с разрешително за носене, употреба и съхранение. То е валидно 5 години.