За нищо на света не заменям стенопис за тапет, аз съм против самодейността, по този начин министър Вежди Рашидов коментира в Пловдив облепянето на митрополитския храм „Св. Марина”, който е паметник на културата, с т.нар. гръцки тапети, предаде Дарик.
Не искам да го виждам и да го обсъждам, категоричен бе той. Експертните комисии и Инспектората към Министерството на културата са тук, работят по въпроса и ще преценят какво е състоянието на храма. В най-скоро време очаквам да ми докладват. Ще действаме според българското законодателство, увери Рашидов. Няма нужда да се влиза в излишен конфликт, той сам по себе си съществува от неразбирането. Винаги съм казвал, че в църквата трябва да бъдат малко по-прибрани. Свещеникът е посредник между земята и небето, а не техен господар, заяви министърът. На земята имаме едни установени човешки правила, които трябва да се спазват. На въпрос ще се стигне ли до принудително премахване на „мушамите”, Рашидов отговори така: „На всички ни е ясно че след като над стенописа има немалко лепило и тапети, вече има нещо разрушено, но като министър не бих искал да давам експертно мнение”.
Българският културен министър съобщи още, че негови творби съвместно с такива на художника Жул Паскин са експонирани в Лувъра (Париж). Ето, че България влезе в Лувъра, шеговито подхвърли министърът. През април Рашидов открива изложба в Токио в Музея на коня, ноември отново има изложба в Париж, а през декември - в Анкара. Това е подаръкът за моите 60 години. Творбите ми минаха както през цяла България, така и през цяла Европа, но не пропуснаха Пловдив.
Скулпторът каза, че е особено щастлив да бъде в града под тепетата. Денонощно сме стоели в Стария град - в Балабановата къща, в Клуба на архитектите, при Начо Културата или в „Пълдин”. Тук изковах морала си на творец и го получих от големи хора като Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев и др. Пловдив е градът, който като че ли пръв ме вдъхнови, тук беше и първата ми самостоятелна изложба в Балабановата къща преди повече от 30 години и няма да забравя как тогава до мен стоеше Дечко Узунов, припомни Вежди Рашидов.