Великден наистина е най – красивият празник за българите. Той е чакан с голямо нетърпение от всички, особено в миналото, в традиционното живеене, защото това е най – тежкият и най-дългият пост. Великденският пост е 49 дни - време, в което човек се пречиства, притихва, душата се успокоява в очакване на това велико чудо от християнска гледна точка.
От фолклорна гледна точка Великден е много богат празник, разказа доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН пред Novini.bg.
Цялата Страстна седмица е изпълнена с ритуали, но голямата подготовка започва именно от четвъртъка. Тогава започва боядисването на яйцата и месенето на обредните хлябове. Яйцето и хлябът са основните символи на Великден. Това го знаят и съвременните българи.
Снимка: novini.bg/ Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН
Яйцата са обикновено червени като кръвта Христова. Според легенда Божията майка е подарила едно червено яйце именно заради кръвта на Исус Христос. Червеният цвят е свързан и с живота, с най-благополучното за хората.
Яйцето във фолклорните представи е символ на живота, който се ражда. Дори има фолклорни представи, че звездите, слънцето, земята, всичко се е излюпило от едно яйце.
Червената вода, която остава излишна не се изхвърля в мивката, а се изхвърля под трендафил, под розов храст, някъде, където не стъпва човешки крак.
Първото яйце има наистина голяма сила. С първото яйце се наричат всички деца в къщата – да си бели, здрави и червени. Когато започне да вали град, то се изнася и градът спира. В Северозападна България се слага дори във вода и когато някой е болен и пие от тази вода, той оздравява.
Черупките от яйцата също не се хвърлят, те се разпръскват около дома за здраве, за сила.
В Пернишко пък яйца на овчарин не се подаряват, за да не ослепее като види червеното яйце, което според ритуалите там свете като слънце.
Другият символ на Великден е великденският обреден хляб. Козунаците са много късно явление. Те не са наша традиция. Нашите баби не са можели да правят козунаци, а са правили обредни хлябове.
Обредният хляб се е правил с квас. Месил се е точно в четвъртък. Старите българи са вярвали, че в хляба има душа. Когато го разчупиш и излезе пара, излиза душата, вярвали те. Хлябът по начало е много важен за българите, напомни доц. д-р Веселка Тончева.
Каква е трапезата на Великден и какви са вярванията може да видите в интервюто на Novini.bg с доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН ТУК.
По материала работеха Галя Георгиева и Десислава Станева