Днес православната църква чества един от най-светлите си празници - Благовещение. На 25 март се възпоменава благата вест, донесена от Архангел Гавраил на Дева Мария - че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.
Това е едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.
Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38.
Дева Мария, изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, разкрита й от Божия служител, със смирение и послушание изрекла думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38).
От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на девицата от Назарет. А когато нейният Син - Богочовекът Иисус Христос, страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред Бога.
Днешният празник в християнската традиция се почита като празник на майката.
За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден".
Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.
Какви са народните поверия на Благовещение, вижте в интерювото на Novini.bg с доц. д-р Веселка Тончева, етнолог в Националния етнографски музей.
Прочети повече на: https://www.novini.bg/news/474085-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.html