Естествено продължение на делото на Апостола е и Априлското въстание, и възстановяването на българската държавност след Руско-турската война, каза в "Офанзива с Любо Огнянов" Емил Кабаиванов, кмет на Карлово, родния град на Васил Левски.
"Без комитетите на Левски, които той изгражда в продължение на 3 г., ден и нощ, с незараснала рана от спукан апандисит по време на Втората българска легия в Белград. Той обикаля България през всички сезони, без да се жали, рискува живота си постоянно", разказа Емил Кабаиванов.
"Той увлича и печели за делото около 20 000 млади и на средна възраст българи, пък и по-възрастни, мъже и жени. Това са хората, които участват активно в Априлското въстание и които участват във възстановяването на българската държавност след Руско-турската освободителна война. Така че Левски, Априлско въстание и 3 март са абсолютно свързани и идват логично едно след друго", каза кметът.
На въпрос на водещия Любо Огнянов дали не е притеснително, че тези около 20 000 души оставят Апостола на свободата, техния Апостол, да бъде убит без да направят какъвто и да е опит да бъде освободен, Емил Кабаиванов посочи, че това въобще не е било лесно, като се позова на видни историци.
"През няколкото години, в които съм кмет на община Карлово, а и преди това, използвам свободното си време да се запознавам постоянно с историческите факти свързани с националната революция и с Левски. Историците, които аз уважавам, съвременните историци, изследователи на Левски, като професор Пламен Митев, като професор Пламен Павлов, вкл. и Божидар Димитров и други известни историци, твърдят много аргументирано, че Левски след залавянето му при Къкрина, е конвоиран от 150-200 въоръжени турски войници и доброволни отряди от българо-мохамедани.
Защото българо-мохамеданите в Ловешкия район тогава са били на държавна служба в Османската империя. Та няма български революционен комитет, който да може по онова време да събере поне 100 добре въоръжени юнака, които да се справят, пак повтарям, с тази въоръжени охрана на Левски от 150 до 200 човека", сподели Емил Кабаиванов.
Той опроверга и ширещите се твърдения, че Левски е бил транспортиран до София в обикновена каруца почти без охрана.
"Левски не е бил транспортиран в обикновена каруца, както се говореше преди години, и не с едва десетина човека охрана - фактите са други, не го казвам аз, казват го историците.
Тази каруца или файтон, да я наречем, те са били два и са били оковани с желязо.
Така че да не подценяваме турските тайни служби и турската полиция - те са били наясно още няколко месеца преди да заловят Левски, че търсят баш комитата, търсят организатора на революционната организация. Между другото затова претупват следствието и съдебния процес в София, а не транспортират Левски в Цариград.", изтъкна Емил Кабаиванов.
Той поясни, че турците са бързали да претупат следствието и процеса в София, вместо да го карат в Цариград, за да не се вдигне голям шум в Европа.
"Защото още тогава турската империя е доста прогнила и се тресе от вътрешни противоречия, пък и Великите сили я притискат да се реорганизира", каза Кабаиванов.
Според него ако Левски бе останал жив, въстанието е щяло да избухне още през 1873 или 1874 г., вместо през 1876 г., когато е Априлското въстание.
"Това е хипотеза, на която всеки трябва да отговори както мисли. Нещо повече - ще кажа, че ако Левски не беше заловен при Къкрина и не беше обесен, вероятно пролетта на 1873 г. щеше да има всенародна революция и въстание.
Ако Левски бе останал жив той неминуемо би посрещнал руската армия, защото това е армия на държава от наши братя, православни християни, друг е въпросът, че руският император не е бил готов за тази война и не я е искал. Но за нас тази война е освободителна"
Левски е велик и затова - държа на това и винаги го казвам, защото казва: "Свободата е дело на българския народ. Ние трябва да бъдем готови за свободата и чак тогава да чакаме някой друг да ни помогне. Защото този, който ни даде даром свободата, после може да се окаже нашият следващ поробител", продължи Емил Кабаиванов.
Той изрази мнението, че ако Левски не е бил обесен "той е щял да направи комитети и в Беломорието, и в Македония. Обесването му попречва на това", убеден е той.
Запитан дали България е чистата и свята република, за която Левски мечтае и се бори, Емил Кабаиванов отвърна: "Още не е чиста и свята републиката, това трябва да е ясно. Аз пък зададох следния въпрос: дали Левски и съратниците, и загиналите за национално освобождение, дали в деня за прошки, те ще ни простят на нас, ако я поискаме от тях?
Не съм убеден, защото нито имаме техния възрожденски морал, нито имаме нагласата за саможертва, нито работим достатъчно за Отечеството. А за чиста и свята република е нужно нещо много повече.
В програмата на Българския централен революционен комитет е казано: без свобода няма живот, смърт на неприятеля. И по-нататък: Ние се борим да освободим България чрез революция морална и с оръжие. Моралната част куца!"
И подкрепи това с думи на Апостола: "Не бих поставил всички политици под общ знаменател, но аз ще попитам следното: кажете ми един политик съвременен, който ще повтори думите на Левски "стига ми да видя Отечеството си свободно, пък ако ще след това патки да ме сложат да паса". Можете ли да ми покажете един такъв съвременен политик?"