На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, който възстановява българската държавност след почти половин хилядолетно прекъсване.
Как се стига до документа, сложил край на османската власт на север от Стара планина и на последната Руско-турска война?
Османската империя през втората половина на ХIХ век вече не е онази могъща сила от три столетия по-рано. Икономиката в държавата, която се простира върху Азия, Европа и Африка, затъва. Опитите за реформи в стопанството, политиката и армия се оказват ялови и на страната се лепва етикета "Болния човек на Балканите".
Сътресенията във владенията на султана се отразяват негативно на християните в империята, които са основните данъкоплатци. Бунтовете и въстанията в Европейска Турция следват едно след друго и всяко надигане е смазвано с кръв. Да припомним Априлското въстание от 1876 г.
Избиването кара православните славяни да се обърнат за помощ към големия северен брат
Русия
В нестабилността на Османската империя Санкт Петербург вижда възможност за реванш. Унизената след Кримската война (1853-1856 г.) Русия смята да си възвърне позициите си и да постигне най-мечтаната си цел – превземане на Истанбул и установяване на контрол върху проливите, свързващи Черно и Средиземно море.
Управляващите в Русия не искат да вадят горещите кестени със свои ръце. На тях им трябва и съюзник срещу Портата на Балканите. Въпросът е
Кой?
В търсене на помощник в града на река Нева започват да прилагат метода на изключенията. Въпросът е кой и срещу каква цена даде ще (не) едно рамо. Политическата карта на Югоизточна Европа тогава не е в полза на Русия.
В Румъния управлява германската династия Хохенцолерн-Зигмаринен, в Сърбия властва проавстрийската княжеска фамилия Обренович, а управителят на малката Черна гора - Никола Негош, въпреки че получава редовно пари от Русия, може във всеки момент да се обърне към друга страна, ако получи по-добро финансово предложение. В Гърция ситуацията също не е благоприятна за Русия. В Атина трайно се е установил основният противник на Русия и пазител №1 на целостта на Османската империя – Великобритания.
Еврика!
Вероятно са извикали в Русия, когато са разбрали, че българите може да станат маша в ръцете на Петербург и започва подготовката за войната.
Големият северен славянски брат още през лятото на 1876 г. постига споразумение с Австро-Унгария, с което делят наследството на Болния човек. Виена признава правата на Русия върху Бесарабия, а Петербург дава зелена светлина на австроунгарски действия в Босна и Херцеговина. Половин година по-късно двете европейски империи сключват и тайна договорка. Виена заявява, че ще пази неутралитет при евентуална Руско-турска война, а Петербург, че няма да създава голяма славянска държава на Балканите.
Дипломатическите усилия за мирно регулиране на ситуацията в Европейска Турция също
Удрят на камък
Провалът на Посланическата конференция в Цариград, на която Портата обявява, че Османската империя има Конституция, даваща равни права на всички хора на трите континента, проваля форума. Отказът на Истанбул да приеме исканията на Австро-Унгария, Великобритания, Франция, Русия, Германия и Италия през зимата на 1876/77 г. дават сигнал за Руското-турска война.
Императорът на Русия Александър II обявява войната на Османската империя на 24 април 1877 г. в Кишинев и бойните действия започват. Първите сражения избухват на Кавказкия фронт още след прочитането на манифеста.
Въпросът е защо?
В официални руски документи се посочва, че маневрите във високопланинските, все още заснежени и труднопроходими, райони имат цел да отклонят аскера от азиатската отбрана на Истанбул. Може би и да е така, но самото споменаване на името на града на два континента показва истинската крайна цел на Русия.
Активната война на Балканския фронт започва едва през лятото с преминаването на река Дунав край Свищов на 27 май. Времето на началото на действията на руската армия поставя въпроса дали Освободителната война наистина е целяла създаването на българска държава. Защото например форсирането на Дунав не станало по-рано, когато метеорологичните условия са били по-добри, в сравнение с времето в Кавказ.
За конкретните бойни действия и безспорния героизъм на знайни и незнайни български опълченци, руски и румънски воини е писано много. Подвизите са безброй. В същото време обаче се затъмняват престъпленията и несполуките на руснаците. Малко се говори за еврейските погроми, извършвани от казаците.
Плевенската епопея е успех за руското и румънското оръжие. В същото време се забравя, че ръководителят на отбраната Сюлейман паша защитава града с месеци, нанася значителни щети в жива сила и техника, прави дръзки опити да пробие блокадата и Плевен пада едва когато Едуард фон Тотлебен започва да прилага последните постижения на тогавашната военна инженерна мисъл.
Подвигът на опълченците на Шипка без съмнение е пример за саможертва и
Героизъм
Жертвите обаче се дължат на лошо разузнаване. Руски отряд съобщава за значителни подразделения на османската редовна армия и башибозуци в района на прохода Елена-Твърдица.
Информацията обаче се оказва силно преувеличена и всъщност основното ядро на османците се намира край на старопланинския връх, който става сцена на кървави сражения през август 1877 г. Българите и руснаците дават доста жертви. Като любопитен факт може да се спомене, че тогава ходът на войната е бил на крачка от
Обрат
Група въоръжени черкези успяват да минат на север от Балкана, точно зад руско-българския тил, и решават да нападнат неприятелите си на следващия ден. Тогава обаче пристигат частите на Фьодор Радецки, които слагат на 11 август край на Шипченската епопея.
Опожаряването на Стара Загора и избиването на жителите на града по съвременните стандарти е военно престъпление. В същото време зверството е наказателна акция срещу атаките на руската кавалерия южно от Балкана, когато военните действия дори на север от Стара планина не са били в полза на християните.
Новата 1878 г. е щастлива за християнското оръжие. През януари в Одрин е подписано примирие, а на 3 март в истанбулското предградие Сан Стефано и договорът, който слага край на въоръжения конфликт, отнел живота на около 100 000 души от двете страни на фронтовата линия.
Нумерология
Датата 3 март не е избрана случайно. Тогава Негово Величество Александър II празнува 22 години от възкачването си на престола. На същата дата през 1865 г. царят подписва декрета за освобождаването на крепостни селяни в страната, за което получава прякора Освободител. Няма съмнение, управникът на най-голямата по площ държава в света е искал да си направи подарък пред вратите на желания от всеки негов предшественик и наследник Цариград.
Документът предвижда сравнително скромни териториални придобивки за Русия (Бесарабия и части от днешна Турция). В договора е заложено и възстановяване на българската държава в Мизия, Тракия и Македония.
В историята винаги има едно
Но
което обръща каруцата. Договорът е предварителен и той определя откъде трябва да се оттеглят воините на султан Абдул Хамид. Османската армия напуска и т.нар. Четириъгълник - крепостите Шумен, Русе, Силистра, Варна със 75 00 войници в тях. В района на тези силно укрепени гарнизони до края на войната не се появява нито един руски войник.
В Санкт Петербург не смятат и не създават голяма славянска държава на Балканите. Но стръвта е хвърлена и с военните действия от 1877-1878 г., и с обещанието за Велика България, а съчетанието на активни бойни действия и пропаганда се нарича хибридна война. Ето защо вероятно България е първото опитно поле на руските хибридки. Стръвта, пусната в предградието на Истанбул, е причина за поражението на България в Първата световна война. А България, водена от едно от най-русофобските правителства – това на доктор Васил Радославов, през 1915 г. се съюзява срещу
Освободителката
си с Австро-Унгария, Германия и Османската империя за постигането на заветната цел - Сан Стефанска България, се хваща на пуснатата от Санкт Петербург преди 140 години въдица. Някои четиринадесет десетилетия по-късно все още се могат да се отскубнат хладната хватка на топлото обещание Санстефанска България.