340 експоната от ранната праистория до Средновековието представя изложбата "Българска археологи

Традиционната национална изложба "Българска археология - 2017" представя 340 експоната от 22 обекта и постери за общо 50 проучвания, различни като вид и хронология, от ранната праистория до Средновековието. Откриването е на 16 февруари от 18.00 ч. - два дни след Деня на археолога - 14 февруари, в Националния археологически институт с музей при БАН, съобщи неговият директор доц. Людмил Вагалински на пресконференция днес.

Някои от най-забележителните находки според специалистите са антропоморфните статуетки от къснонеолитното селище при Дамяница, златен амулет от селищната могила Юнаците, червенофигурен кратер от Аполония /Созопол/, златна огърлица от Хераклея Синтика, бронзова флейта от Деултум, мраморна статуя на богинята Изида от Каснаково, Димитровградско, изящна нефритена катарама от Калиакра.

Изложбата се организира за единадесети път и показва резултатите от работата на археолозите през изминалата година - за какво харчим парите на данъкоплатците, отбеляза Вагалински. Той благодари на 17-те музея в страната, съорганизатори на експозицията. "Българска археология - 2017" ще е отворена за граждани от 15 февруари до 1 април.

Находките са от продължаващи проучвания, сред които на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовия некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Деултум, Сердика и Филипополис, средновековната българска столица Търново и Калиакра.

Впечатляващи резултати и находки има и от мащабните спасителни археологически разкопки на праисторическото селище Дамяница и на античните обекти при Покровник и Мощанец по трасето на автомагистрала "Струма", казаха от екипа.